10.06-11.07.2026
Black Market
Slava George and Daniel Uranga, Aaron Roth, Nikola Stoyanov, Clarisse Aïn, Gaia VincensiniCurated by Camille Velluet
Черен пазар
Художници: Слава Джордж и Даниел Уранга, Аарон Рот, Никола Стоянов, Кларис Аин, Гая Винченсини
Куратор: Камий Велуе
10.06-11.07.2026 г.
Откриване на 10 юни, сряда от 18:00 ч.
Изложбата е резултат на проведена кураторска резиденция на Камий Велуе в България през 2025 и 2026г. Придружавайки изложбата на 13ти юни, в PI Point (ул. Цар Самуил 70) от 18:00ч. Камий Велуе и Сара Лоли ще представят pôle emploi fictif, платформа за млади куратори във Франция.
Изложбата „Черен пазар“ е в диалог със средата, в която се намира. Разположена в сърцето на софийския Женски пазар – оживен район, където се развиват различни форми на търговия и обмен – галерия Пунта е вплетена в социалната и културна тъкан, разположена сред множеството сергии на открито. Тази специфична обстановка, заедно с многото истории, които се раждат от нея – събрани по време на различни престои между крайбрежния град Варна и тесните улички на стария град на столицата – се превърнаха в отправна точка за размисъл върху неформалната икономика, начините на обмен – както на стоки, така и на информация – и условията, при които възникват тези ъндърграунд движения.
Черният пазар, по същество плод на фантазията – както заради неясните си механизми, така и заради нелегалния си характер – произтича преди всичко от една икономика, която правителствата не са в състояние да измерят, регулират или дори да овладеят. Избягвайки регулаторните и фискални ограничения на властта, той представлява мрежа от алтернативни потоци, освободени от всякаква форма на контрол и съществуващи в собствено пространство – пропусклива зона между незаконното и въображаемото. Въпреки това всяка така наречена неформална икономика съществува само във връзка с институционалата рамка, която се опитва да заобиколи, като същевременно участва пълноценно във функционирането на ултра капиталистически режим. Позовавайки се на тази „черна“ или „скрита“ икономика, „Черен пазар“ се стреми да изследва разнообразни форми на потоци, които циркулират и се разпространяват ендемично отвъд границите и официалните канали.
Изложбата е ситуирана на границата между фантазията и реалността; тя проучва начините, по които функционират различните ъндърграунд мрежи, както и наративните системи, които те разпространяват. Независимо дали става дума за маргинални или широко разпространени идеологии – от най-непознатите конспиративни теории до градски легенди, чийто произход не може да бъде проследен – или за фалшификати, реалните или виртуални стоки – намират свои собствени нелегитимни канали за разпространение. Контрабандата, dark web и други незаконни платформи произтичат от мрежа от паралелни системи, които се обединяват в процеса на съпротива срещу либералната норма. В рамките на тази изложба черният пазар се отнася към конкретен геополитически и икономически контекст – специфичен за България и нейното неотдавнашно влизане в Шенген – и е разгледан като спекулативен въпрос, поставен под напрежение от художниците, участващи в изложбата.
***
Black Market
Artists: Slava George and Daniel Uranga, Aaron Roth, Nikola Stoyanov, Clarisse Aïn, Gaia Vincensini
Curated by Camille Velluet
10.06-11.07.2026
Opening 10th of June, Wednesday at 6 pm
The exhibition is a result of the curatorial residency of Camille Velluet in Bulgaria in 2025 and 2026. Accompanying the show on the 13th of June, at PI Point (Tsar Samuil 70 str) at 6pm Camille Velluet, together with Sarah Lolley, will present pôle emploi fictif - a platform for emerging curators in France.
“Black Market” is, first and foremost, a response to the territory in which it takes shape. Located in the heart of Sofia’s Women’s Market, a crossroads where various forms of trade, exchange, and transaction unfold, Punta Gallery is embedded within a social and cultural fabric woven around a multitude of open-air stalls. This specific context, along with the many stories that emerge from it—gathered over the course of several stays between the seaside city of Varna and the winding streets of Sofia’s old town—became the starting point for a reflection on the informal economy, the circulation of goods and information, and the conditions that give rise to these alternative flows.
While the black market is, by its very nature, the stuff of fantasy—owing both to its opaque mechanisms and its clandestine character—it is above all the product of an economy that state authorities are unable to quantify, regulate, or even contain. Escaping the regulatory and fiscal restrictions imposed by governing powers, it constitutes a network of underground flows that free themselves from all forms of control and persist within a space of their own: a porous zone between illegality and fiction. Yet any economy deemed “informal” exists only in relation to an established and institutionalized framework, against which strategies of circumvention are developed. In this sense, these parallel currents are not external to the ultra-capitalist system; rather, they are an integral part of it and actively sustain it. Referring to this “black” or “hidden” economy, "Black Market" seeks more broadly to explore all forms of flows that circulate, swarm, and spread endemically across borders and outside official channels.
The exhibition seeks to enter the gap between fantasy and reality in order to examine the modes of existence of various underground networks and the narrative systems they generate. Whether they take the form of marginal or widely disseminated currents of thought—conspiracy theories and supernatural stories that eventually take shape in reality—or of counterfeit goods, the tangible and intangible commodities at stake here develop their own alternative channels of circulation. Smuggling, the darknet, illegal or protected social networks: all belong to a constellation of parallel systems driven by a shared impulse to reject liberal norms. Within this exhibition, the black market responds to a particular geopolitical and economic context—one specific to Bulgaria, marked by its recent entry into the Schengen Area and the resulting challenges of economic and legal regulation—while also functioning as a speculative framework, activated and complicated by the participating artists.
В отговор на тези въпроси творчеството на Гая Винченсини разкрива множество загадъчни символи и улики, с които се опитва да разгадае някои от механизмите на създаване на материални и нематериални ценностни системи. Играейки с фантазиите, които подхранват пазарната икономика, често основана на агресивен маркетинг, тя черпи от визуален език, който подхранва тази фасцинация: всякакви лога, часовници, ключове или катинари служат като източник на постоянно преминаване между разкритие и неяснота. Вдъхновена от образите, асоциирани с големите швейцарски банкови институции, тя анализира мистерията, обгръщаща тези архитектурни трезори и техният декорум. Между свободните пристанища и данъчните оазиси, художничката ни кани да влезем в трезора на един свят, който обикновено остава недостъпен. Нейната практика изследва появата на желанието и силата, която упражняват определени потребителски стоки. Съчетавайки различни занаятчийски умения, предавани от поколения в нейното семейство, практиката на Гая Винченсини запазва тази осцилация между образите на лукса и фалшификатите.
---
Engaging with these questions, Gaia Vincensini’s work multiplies enigmatic symbols and clues in order to decode some of the mechanisms in the production of material and immaterial value systems. Playing on the fantasies that fuel a market economy often based on aggressive marketing, she draws on a visual language that feeds this fascination: logos of all kinds, clocks, keys, or padlocks serve as the source of a constant back-and-forth between revelation and obscurity. Inspired by the imagery associated with major Swiss banking institutions, she analyzes the mystery surrounding these architectural vaults and their decorum. Between free ports and tax havens, the artist invites us to enter the vault within a world that usually remains inaccessible. Her practice explores the emergence of desire and the power exerted by certain consumer goods. Blending various artisanal skills passed down through generations in her family, Gaia Vincensini’s practice maintains this oscillation between imagery of luxury and counterfeit products.
В подобно начинание творчеството на Аарон Рот изследва визуалните и културни явления, които обитават естетичния пейзаж на Балканите. В произведението си, озаглавено „Peugeot Boxer (1994–2006) floor mat“, художникът работи с материал от автомобилна постелка, която обикновено се използва за прикриване на стоки при преминаване на граница и митнически проверки. Това средство за камуфлаж, съчетано с други символи – като бейзболна бухалка с логото на Мерцедес и барелефи, пародиращи мотиви от стила Art Nouveau – създава усещане за богатство, макар и мимолетно. Разглеждайки фасцинацията, свързана със свят, който обикновено ни се представя в киното, Аарон Рот предава и почти неизбежния крах на онези, за които парите изгарят дупка в джобовете. Тази скулптура изразително предава насилието, неизбежно свързано с тези криминални търговски операции, самите те скрити зад бляскава фасада. Срещу тази скулптура второ произведение — вдъхновено от едно от първите вайръл видеа на Vice — реинтерпретира снимка, приписвана на Le Monde, на която се вижда предполагаем ядрен детонатор, скрит в кола, чиято автентичност остава под въпрос. То отразява страховете след 11 септември, свързани с трафика на ядрени материали и „мръсните бомби“. Чрез пресъздаването на този неясен наратив художникът поставя под въпрос разпространението на слухове и други медийни фантазии.
---
In a similar endeavour, Aaron Roth’s work explores the visual and cultural phenomena that haunt the aesthetic landscape of the Balkans. In a piece titled Peugeot Boxer (1994–2006) floor mat, the artist works with material from a car floor mat, typically used to conceal goods during border crossings and customs inspections. This camouflage device, combined with other ostentatious symbols—such as a baseball bat bearing the Mercedes logo and bas-reliefs parodying Art Nouveau motifs—suggests a false opulence that may be fleeting. Examining the fascination associated with a world typically presented to us in cinematic fiction, Aaron Roth also narrates the almost inevitable downfall of those for whom money burns a hole in their pockets. This sculpture evocatively conveys the violence inevitably linked to these organized crime-related trafficking operations, which are themselves concealed beneath a lavish facade. Opposite this standing sculpture, a second work—inspired by one of Vice’s first viral videos—reinterprets a photograph attributed to Le Monde showing a suspected nuclear detonator hidden in a car, the authenticity of which remains uncertain. It echoes post-9/11 fears related to nuclear trafficking and “dirty bombs.” By reenacting this uncertain narrative, the artist questions the spread of rumors and other media fantasies.
Произведението на Слава Джордж, създадено в колаборация с мексиканския художник Даниел Уранга и татуистите Ясен Галатински, Едгар Угарте и Момчил Генов, препраща към една новина, която разтърси българските медии през лятото на 2025 г. „Домашна“ пантера, избягала от частен дом, принуди жителите на Шумен (и не само) да бъдат ограничени в придвижването си в регона. Широко отразявано в пресата, събитието беше преекспонирано до такава степен, че реалността отстъпи място на нещо, което може да се опише като измислена приказка, напомняща детска история. В тази умишлено кичозна работа, напомняща както традицията на показните скулптури на животни, предназначени да демонстрират власт, така и декоративните предмети, срещани в ресторанти с лоби, художничката поставя под въпрос и представите за властта, свързани с форма на мачизъм. Гравираната фраза „Свобода или смърт“, както и други татуировки на пантерата напомнят за определени културни белези, свързани с крайната десница или пък мафиотски среди в България, както и в Мексико Сити. Произхождаща от трафика на екзотични животни, пантерата се превръща в симптом на обществена патология, която с художничката избира да играе.
---
In her work, created in collaboration with Mexican artist Daniel Urаnga and tattoo artists Yasen Galatinski, Edgar Ugarte and Momchil Genov, Slava George revisits a news story that rocked the Bulgarian media landscape in the summer of 2025. A “domestic” panther that had escaped from a private home had forced residents of the Shumen region into a mandatory lockdown. Widely reported in the press, the event was blown out of proportion until reality gave way to what could be described as a fictional tale reminiscent of a children’s story. In this deliberately kitsch production, reminiscent as much of the tradition of ostentatious animal sculpture designed to demonstrate power as of decorative objects found in lounge restaurants, the artist also questions the representations of authority associated with a form of masculism. The phrases engraved on the surface such as “freedom or death,” evoke certain cultural markers associated with the far right and some mafia networks in Bulgaria as well as in Mexico City. Stemming from the trafficking of exotic animals, the panther becomes a symptom of a societal drift that she chooses to symbolically highlight.
Чрез изследване на разпространението или изопачаването на определена информация, художничката Кларис Аин използва разследващ подход в рамките на различни културни общности, обединени от вярвания, които се разминават с това, което се счита за „официалната“ версия. Вдъхновена от неформалните мрежи, които открива в някои групи в Telegram или в коментарите на форуми, художничката се стреми да идентифицира алтернативни системи на мислене, които най-често отразяват превратностите на актуалните медийни събития. Тези теории – с различна степен на конспиративни нотки – въпреки това отразяват желание да се изразят и рационализират фактите, така че да съответстват на определена реалност. Чрез серия от документи, подредени в папки, имитиращи технократична бюрокрация, Кларис Аин представя резултатите от своето проучване. Докато някои елементи убягват от погледа ни, други ни се откриват, без обаче да разкриват пълното съдържание на тези социологически ориентирани изследвания. Без враждебност или осъждане художничката се заема да архивира част от тези мисловни констелации, които вълнуват определени групи интернет потребители – подобно на червените обувки, които според твърденията биват носени от сатанинските елити, събрани около ритуална практика на консумация на човешка кръв. Като създава връзки между обувките, носени от елита на властта, тези, които Дороти е носила, преди да влезе в света на Оз, и явните покани да открием какво се крие отвъд огледалото, Кларис Аин ни кани да изследваме една маргинализирана версия на истината.
---
By examining the circulation or distortion of certain information, artist Clarisse Aïn employs an investigative approach within various cultural communities united by beliefs that diverge from what is considered the “official” narrative. Inspired by the informal networks she discovers in certain Telegram groups or in the threads of conversations exchanged on the most obscure forums, the artist seeks to identify alternative systems of thought that most often echo the vicissitudes of current media events. These theories—with varying degrees of conspiracy-theory overtones—nevertheless reflect a desire to articulate and rationalize facts so that they align with a certain vision of reality. Through a series of papers encased in dividers mimicking the appearance of a technocratic bureaucracy, Clarisse Aïn presents the results of her research. While some elements elude our gaze, others are revealed to us without, however, disclosing the full content of these sociologically oriented investigations. Without animosity or judgment, the artist sets out to archive a portion of these constellations of thought that agitate certain groups of internet users—much like the red shoes allegedly worn by Satanist elites gathered around a ritual practice of consuming human blood. By drawing connections between the shoes worn by the power elite, those worn by Dorothy before she entered the world of Oz, and the explicit invitations to discover what lies beyond the looking glass, Clarisse Aïn invites us to explore a marginalized version of the truth.
С различен подход художникът и изследовател Никола Стоянов се стреми да улови определена атмосфера на латентна параноя, която продължава да присъства в постсъветския свят. Вдъхновена от новина от 2023 г., инсталацията „Нафталиновите записи“ се отнася до откриването на картина, приписвана на Джаксън Полък, в гардероб в българско село. Картината, за която се предполага, че е подарък за румънския диктатор Николае Чаушеску, се твърди, че е било внесено контрабандно в страната през Гърция. След като се появява отново и преминава през проверка за автентичност, картината изчезва отново в складовете на Националната галерия в София без никакво официално становище или научен доклад. Инсталацията на Никола Стоянов изобразява момента на откриването на картината в гардероба, като поставя под съмнение самата възможност за тази сцена. Представена като възстановка, картината – върху която се различава потенциалният подпис на художника – е съпроводена от видео на катодна тръба, излъчващо непрекъснато поредица от противоречива информация: фалшиви доклади, кадри от гранично наблюдение, от където произведението може да е минало, и фотографски архиви. Навигирайки между фантазията и реалността, тя реконструира фиктивен сценарий, в който участват тайните служби на трите засегнати държави, актрисата Лорен Бакал – за която се твърди, че е получила картината като подарък за рождения си ден, инсталацията ни кара да се съмняваме в правдоподобността на събитията. В това видео, вдъхновено от намерени кадри, художникът черпи от различни естетически регистри – вариращи от източноевропейските медии до стандартите на българската телевизия от 90-те години и свързаната с тях носталгия – за да подчертае още повече това усещане за изкривяване на реалността.
---
In a different approach, artist and researcher Nikola Stoyanov seeks to capture a certain atmosphere of latent paranoia that persists in the post-Soviet world. Inspired by a news story from 2023, the installation “The Naphtalene Tapes” refers to the discovery of a painting attributed to Jackson Pollock in a wardrobe in a Bulgarian village. The painting, presumably a gift to Romanian dictator Nicolae Ceaușescu, is said to have been smuggled into the country via Greece. After resurfacing and undergoing authentication, the painting reportedly vanished once again into the storerooms of the National Gallery in Sofia without any official announcement or scientific report. Nikola Stoyanov’s installation depicts the moment of the canvas’s discovery inside a wardrobe, casting doubt on the very possibility of the scene. Presented as a reenactment, the painting—on which the artist’s potential signature can be discerned—echoes a video on a cathode-ray tube continuously broadcasting a series of contradictory pieces of information: false incident reports, cross-border surveillance footage from where the work may have passed, and photographic archives. Navigating between fantasy and reality to reconstruct a fictional scenario featuring the secret services of the three countries involved, actress Lauren Bacall—who is said to have been given the painting as a birthday gift-, the installation leaves us skeptical about the plausibility of the events. In this video inspired by found footage, he draws on various aesthetic registers—ranging from Eastern European media to the standards of Bulgarian television in the 1990s and the nostalgia associated with them—to further accentuate this sense of a distortion of reality.
„Параноята ни изпреварва“, отблеязва Ив Козофски Седжуик в „Параноидно четене и репаративно четене, или толкова си параноичен, че вероятно мислиш как това есе е за теб“ (Paranoid Reading and Reparative Reading, or, You’re So Paranoid, You Probably Think This Essay Is About You). С това наблюдение Седжуик иска да каже, че параноидната гледна точка оперира, като винаги очаква възможно най-лошия сценарий, за да разкрие, предвиди или потвърди съществуването на скрити структури на насилие и опресия. Идеята за неформалните потоци следва сходна логика: тя се поражда като спонтанна реакция към една нормализирана и репресивна система, чиито механизми трябва да бъдат надхитрени. Художниците, събрани в „Черен пазар“, изследват движещите сили, които създават и от своя страна населяват тези маргинални пространства. Белязани от известен цинизъм, творбите им разглеждат фрагменти от тези паразитни територии, пролуките, в които можем да се укрием от нежелания надзор, и предоставят отговор на онази латентна лудост на времената, в които пост-истината властва над всичко.
- Камий Велуе
Изложбата е осъществена с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма „Създаване“ и Френски институт в България.
---
“Paranoia is anticipatory,” notes Eve Kosofsky Sedgwick in Paranoid Reading and Reparative Reading, or, You're So Paranoid, You Probably Think This Essay Is About You. Through this observation, Sedgwick argues that a paranoid perspective operates by constantly anticipating the worst possible scenario in order to expose, predict, or confirm hidden structures of violence and oppression. The notion of informal flows follows a similar logic: it reveals itself as a spontaneous response to a normalized and repressive system whose mechanisms must be outmaneuvered. The artists brought together in Black Market probe the underlying forces that produce—and are in turn inhabited by—these marginal spaces. Marked by a certain cynicism, their works explore fragments of these parasitic territories, the cracks through which one might slip away from surveillance, offering a response to a form of latent madness in an era where post-truth reigns supreme.
Camille Velluet
The exhibition is realised with financial support of the National Culture Fund, “Creating” program and Institut Français Bulgarie.