13.06.-06.07.2024
Opening: 13.06, 18:00
POSTA SPACE&PUNTA GALLERY&Goethe-Institut Bulgarien
Opening: 13.06, 18:00
POSTA SPACE&PUNTA GALLERY&Goethe-Institut Bulgarien
Haunted Horizons
Solo exhibition by Clemens Behr
Curated by: Vikenti Komitski
Тhe exhibition “Haunted Horizons” by the Berlin-based artist Clemens Behr takes place simultaneously in the spaces of Punta and Posta galleries and the courtyard of Goethe-Institute in Sofia, and engages with the idea of ruins. On his first visit to Sofia, the artist got intrigued by the story of the Arena di Serdica Hotel (opposite the Goethe Institute), a six-story, modern building raised on top of the remains of an ancient Roman amphitheater from the 3rd century, discovered during the construction work. Despite protests from the local community of archaeologists and historians, insisting that the municipality should preserve the ruins, the hotel was still built with the condition that some of the remains will be kept visible as part of the architecture.
Beginning with this story, Behr built a six-meter high sculpture near Goethe-Institute out of wood and various construction materials, whose proximity and visual language directly refers, almost duplicates, the aesthetics of the hotel that stands on top of ruins. The structure, raised on columns not of stone but out of ribbed PVC material, often used for roofs on temporary buildings, appears as a quote, a retelling of the story of the ancient Serdica arena and the hotel, at once pseudo-antique in the essence of its elements and postmodern in the feeling of deconstruction it gives. When speaking of his artistic choice, Clemens Behr refers to a famous practice from the 18th century, when fake ruins resembling the remains of ancient buildings were built in the landscape parks of Western Europe. The fashion was sparked by the discovery of Herculaneum and Pompeii, after which many excavations and studies of ancient sites began in Europe. Such locations awakened interest in antiquity and with it a fetishization of everything from that era as part of a romanticized idea of the past. A famous example is the Ruinenberg near San Soussi in Potsdam, built in 1748 by Frederick the Great as a water reservoir, decorated with artificial ruins reminiscent of a Roman theater. Ironically, some of the ruins were damaged during bombing raids in World War II.
Ironically, the hotel, built on the ruins of the Serdica Arena, has been closed for several years. Through the vitrines facing Budapesta Street, one could see the Roman remains in the interior of an abandoned and haunted lobby. Behr's installation near by looks like part of the amphitheater and the hotel at once, a strange element in which antiquity and the context of contemporary Sofia are intertwined after a head-on collision.
The theme of destruction and reconstruction continues in the works displayed at Punta and Posta. The series of objects - boxes made of glass and acrylic - imitate the language of an urban environment: broken windows covered with different materials, repaired shop vitrines and temporary solutions. Cracks in the glass, sealed with silicone, create beautiful abstract drawings that also hold the separate pieces together. In Situ work in this technique occupies the vitrine of Posta. The large glass, an invisible divider of outside and inside, private and public, becomes visible and interesting when broken and repaired. A large-scale sculpture in Punta structurally duplicates the architectural elements of the space. The environment appears twice: once as itself and once as a reconstruction - door, corner, frame, windows – almost similar but different, like a doppelganger from another dimension.
The use of restoration as an artistic technique is the key feature of these works. Like the fake ruins of Ruinenberg, these objects were originally made in an aesthetic of decay. What protects them from falling apart is also what forms them. They speak of a moment when coping becomes equal to creating. What defines our age seems to be a constant attempt to prevent a total catastrophe or living in a mode of damage controlling the consequences of such. What we choose to preserve is what we choose to remember, but lost in interpretations, the narrative of history, like a copy of a copy with a lost original, became equal to fiction. The future appears in a horizon haunted by an endless repetition of the past.
The project is supported by the Goethe-Institut Bulgaria and the Ministry of Culture.
_____
Изложбата „Призрачни Хоризонти“ на базирания в Берлин Клеменс Бер се развива едновременно галериите Пунта и Поста и в двора на Гьоте-институт в София и се занимава с идеята за руина. При първото си посещение в София художникът е заинтригуван от историята на хотел Арена Ди Сердика (срещу Гьоте-институт) — шестетажна, модерна сграда, построена върху останките на античен римски амфитеатър от III век, открити при изкопите на строежа. Въпреки протестите на местната общност от археолози и историци, настояващи, че общината трябва да запази останките, хотелът все пак е построен, като част от руините са запазени видими като елемент от архитектурната среда.
Започвайки с тази история, Бер издига в двора на Гьоте-институт шестметрова скулптура от дърво и различни строителни материали, чиято близост и визуален език препращат директно, почти дублирайки, естетиката на построения върху римски останки хотел. Композицията, издигната върху колони не от камък, а от оребрен PVC материал, като този използван за покриви на временни конструкции, стои като цитат, преразказ на историята за Сердикийската арена и хотела, едновременно псевдоантична в структурата на елементите си и постмодерна в тяхната деконструираност. Говорейки зaартистичния си избор, Клеменс Бер препраща към известна практика от XVIII век, когато фалшиви руини, наподобяващи останките на антични сгради, са строени в ландшафтните паркове на Западна Европа. Модата започва с откриването на Херкулан и Помпей, след което в Европа се лансират множество разкопки и проучвания на древни обекти. Тези локации събуждат интереса към Античността и с него фетиша към всичко от епохата, като част от една романтизирана идея за миналото. Известен пример е Руиненберг до Сан Суси в Потстдам, построен през 1748 г. от Фридрих Велики като резервоар за вода, украсен с изкуствени руини, напомнящи римски театър. По ирония на съдбата, част от руините са повредени по време на бомбардировки през Втората световна война.
По ирония на съдбата, хотелът, построен върху останките на Сердикийската арена, е затворен от няколко години насам. През витрината откъм улица "Будапеща", човек би могъл да види римските останки в интериора на изоставено и призрачно лоби. Инсталацията на Бер в непосредствена близост прилича на част от амфитеатъра и хотела едновременно, като странен елемент, в който античността и контекстът на съвременна София са преплетени в следствие на челен сблъсък.
Темата за разрушението и реконструкцията продължава в работите, изложени в Пунта и Поста. Серията обекти — кутии от стъкло и плексиглас — имитират езика на градската среда: провизорно закрити с различни материали счупени прозорци, ремонтирани витрини, временни решения. Пукнатините в стъклото, запечатани със силикон, създават красиви абстрактни рисунки, които освен това поддържат отделните парчета заедно. In Situ работа в тази техника изпълва витрината на Поста. Голямото стъкло, невидим разделител на вън и вътре, частно и публично, става видимо и интересно, когато бива натрошено и поправено. Мащабна скулптура в Пунта структурно дублира архитектурните елементи на пространството. Средата се появява два пъти: веднъж като себе си и веднъж като реконструкция — врата, ъгъл, рамка, прозорци — същите, но различни, като двойник от друго измерение.
Използването на реставрация като артистична техника е основна характеристика на тези работи. Подобно на фалшивите руини на Руиненберг, тези обекти са първоначално изградени в естетика на разпад. Това, което ги предпазва от разруха, е и това, което ги формира. Те говорят за момент, в който справяне става равно на създаване. Това, което определя епохата ни, изглежда е постоянен опит за предотвратяване на катастрофа или живот в контрол на последствията от такава. Това, което избираме да запазим, е това, което избираме да помним, но изгубен в интерпретации, наративът на историята, подобно копие на копие с изгубен оригинал, се изравнява с фикция. Бъдещето се явява в хоризонт, преследван от безкрайно повторение на миналото.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Гьоте-институт България и Министерство на културата.