06.03.-07.04.2024
Opening: 06.03, 18:00
POSTA SPACE&PUNTA GALLERY
Opening: 06.03, 18:00
POSTA SPACE&PUNTA GALLERY
Studies on Hysteria
Solo exhibition by Ivan Moudov
PUNTA
There is nothing on the face of the Earth that was not once underground (water, earth, fire). There is nothing in the intellect that has not been absorbed and didn’t circulate in the depths.
At PUNTA Gallery the artist experiments with perishable structures to construct a space. Ivan Moudov works with mechanisms of becoming and disappearing, creating new architectural elements, then destroying them.The artist is respectively a demiurge and a destroyer of worlds.
The movement of the column, one of the main symbols of power, refers to the way we perceive the political situation in Bulgaria in the last decades, where multiple reconfigurations of political parties lead to practically the same shit. Moreover, after Fukuyama's proclamation of the end of history, political systems could only inflate and deflate, ultimately filling up a single recurring mold. On the other hand, we could think of the deflating column as a loss of faith in the institutions and the integrity of social structures marked by global crises, violence and conflict.
The exhibition also refers to the fate of modern women and men who, by killing their God, create a new world, at their risk. But precisely because the world they create is in their "image and likeness," it is corrupted, subject to destruction and death, and, ultimately, diabolical.
"Studies on Hysteria" first invites the viewer to contemplate the object which embodies the forbiddance of urination in front of POSTA. They may be traumatised by Moudov's performance or they may be creatively inspired, but they move on to PUNTA gallery, where they are overwhelmed by a massive column with an enviable ability to rise and harden.
If one’s analysis of the exhibition takes them no further than the interpretation through power and proscription embodied in architectural symbols, one’s experience could very well be done here and now. If however the visitor, like the curator, has the haunting sense of recurring motifs in the works, they may ask themselves what those are, turn to preverbal processes within themselves, and try to articulate them in a critique.
In the view of the curator, Ivan Moudov chooses to express his attitude towards monumental sculpture in public spaces, social restrictions and the structures of the state, exclusively using phallic symbols or objects referring to the processes of male genitalia. This statement is, of course, subjective.
And because a creative process requires going beyond the surface, as part of the exhibition the artist was encouraged to engage with his inner world, slowly and systematically - through psychoanalysis. Over the course of several sessions, Ivan Moudov was subjected to psychoanalytic practices which, similarly to the way in the early 20th century women were misdiagnosed as hysterical because of their gender characteristics, aimed to explain his motivations sublimated into art. This therapy aimed to establish the truth about the artist's motivation and test the curator’s speculations. We will read the results of this in a further edition.
POSTA:
Ivan Moudov's exhibition "Studies on Hysteria" deals with the places we inhabit, their constituent elements, possible forms of organisation of architecture and the urban environment and the power mechanisms that model these same places.
For the space of the POSTA gallery, the artist adapts already existing devices for public restrictions - the so-called empêche-pipi - structures at the corners of buildings to prevent urination. The chosen object has a relatively specific character as it combines prohibition and punishment. In a sense, it takes over the functions of a public authority, such as a policeman, who, instead of fining those caught urinating on corners or telling them "Stop, don't!", otherwise punishes and deters them. And so the inanimate object takes on a particularly intense power charge (we would put it higher in the hierarchy of power inanimate objects than, say, a road sign).
Ivan Moudov is interested in the aesthetics of punishment - its visual values, volumetric forms and reactive qualities. This is where the case of the peeing man comes in. For the potentiality of the work to be fully experienced requires a particular enthusiasm, which the artist displays. Moudov illustrates one of the basic principles of resistance to power structures ("If I piss on power, it will punish me") and takes a stand on the issue with his performance ("But I'm going to do it anyway").
By creating an object of restriction himself, Ivan Moudov inverts the relationship between man and power, presenting the former as the creator of "his gods".
Outside the context of a real danger of urinating in the middle of the sidewalk, the prohibition that previously referred to the world (and its corners) begins to refer to itself. The object of prohibition protects only itself through itself, endangering itself for the sake of its own integrity. Thus, the artist creates a prototype of a universal, perfect prohibitive object belonging to the world of ideas.
Moudov cares little for prevention - the aura of the work would manifest itself equally successfully through passive and active behaviour on the part of the audience - depending on their choices, they could read it as a work of art in a public setting, an agent of power, an interactive sculpture or a BDSM object (as well as all of the above) respectively. The artist "invalidates" some of the main functions of punishment, such as control and education, and proposes an unconventional one: contemplative.
Last but not least, the work is a critical look at the way we treat monumental sculpture in a public setting and the ambivalent societal attitudes on this topic (in this case, think for example of the Soviet Army monument and how people punish it en masse, through breaking it and painting over it. Society transfers the idea of the subject onto its symbol, treating the monument somewhat like a voodoo doll).
ПУНТА:
На повърхността на Земята няма нищо, което някога да не е било подземно (вода, земя, огън). В интелекта няма нищо, което да не е било усвоено и циркулирало в дълбините.*
В галерия ПУНТА, художникът експериментира с нетрайни структури за изграждане на пространство. Иван Мудов борави с механизми на ставане (becoming) и изчезване, създавайки нови архитектурни елементи и разрушавайки ги, връщайки пространтвото до изходната му точка на празнота. Художникът е съответно демиург и разрушител на светове.
Движението на колоната, един от основните символи на властта, препраща към начина, по който възприемаме политическата ситуация в България в последните десетилтия, в която многобройните пренареждания на конфигурациите между политическите ни партии водят до практически същото (same shit). Още повече, след обявяването на края на историята от Фукуяма, политическите системи биха могли единствено да се надуват и спадат, но в крайна сметка запълвайки един, постоянно повтарящ се, калъп. От друга страна, бихме могли да мислим спадащата колона като загуба на вярата в иституциите и интегритета на обществените структури, белязани от глобални кризи, насилие и конфликти.
Изложбата се отнася и до съдбата на модерния човек, който, убивайки своя Бог, създава нов свят, на своя отговорност. Но именно защото създаваният от него свят е по негов “образ и подобие”, той е тленен, подвластен на разрухата и смъртта и в крайна сметка диаболичен.
И така, в рамките на “Изследвания върху хистерията” посетителят преминава през съзерцаването на обекта на забрана за уриниране пред ПОСТА. Той може би е травматизиран от работата на Мудов или пък е художествено озарен, но продължава пътя си до галерия ПУНТА, в която масивна колона със завидни умения за издигане и втвърдяване го връхлита.
Ако в анализа си на изложбата той се спре до прочита на власт и забрана, вписана в архитектурни символи, неговото изживяване би имало достоен завършек тук и сега. Ако обаче посетителят, подобно на куратора, усети натрапливото чувство на повтарящи се мотиви в творбите, той може би ще се запита какви са те, ще се обърне към още невербалните процеси в себе си и ще се опита да ги оформи в критика.
Според куратора, Иван Мудов избира да изрази своето отношение към монументалната скулптура в публична среда, обществените рестрикции и структурите на държавата, изпозвайки ексклузивно фалически символи или обекти, отнасящи се до процесите на мъжките полови органи. Това твърдение, разбира се, е субективно.
И тъй като един творчески процес изисква задълбочаване, в рамките на изложбата художникът беше окуражен да се ангажира с вътрешния си свят, бавно и системно - през психоанализа. В рамките на няколко сеанса Иван Мудов е подложен на психоаналитични практики, които, подобно на начина, по който жените в началото на миналия век са били неправилно диагностицирани като хистерични поради особености на своя пол, целят да обяснят неговите мотиви, сублимирани в изкуство. Терапията имаше за цел да достигне до истината относно художническите подбуди и да даде отговор на кураторската спекулация. Резлутатите от това ще четем в допълнително издание.
_________
*Д-р Пиер Мабил, "Preface a l'Eloge des prejuges populaires" ("Предговор към книгата за народните предразсъдъци"). Minotaure, 2, no.6 (Winter 1935), p.2,
Изложбата се осъществява с финановата подкрепа на Национален фонд “Култура”, прогама “Създаване”.
/
ПОСТА:
Изложбата “Изследвания върху хистерията” на Иван Мудов се занимава с темите за местата, които обитаваме, техните съставни елементи, възможни форми на организация на архитектура и градска среда и властови механизми, който моделират същите тези места.
За пространството на галерия ПОСТА художникът адаптира вече съществуващи съоръжения за обществени рестрикции - т.нар.empêche-pipi - конструкции по ъглите на сградите, които да пречат на уринирането. Избраният обект има относително специфичен характер, тъй като комбинира в себе си забрана и наказание. В някакъв смисъл той изземва функциите на държавен орган, например полицай, който, вместо да санкционира с глоба пикаещите по ъглите, хванати в крачка или да им казва “Спри, недей!”, ги наказва и възпира по друг начин. И така, неодушевеният предмет придобива една особено наситена властова зареденост (бихме го сложили по-нагоре в йерархията на властовите неодушевени предмети да речем от един пътен знак).
Иван Мудов се интересува от естетиката на наказанието - неговите визуални стойности, обемни форми и реактивни качества. Тук възниква казусът с пикаещият човек. За да бъде изцяло изживяна потенциалността на работата, се изисква особен ентусиазъм, който художникът проявява. Мудов онагледява един от основните принципи на съпротива срещу властови структури (“Ако пикая върху властта, тя ще ме накаже”) и с пърформънса си заема позиция по въпроса (“Но аз ще го направя все пак”).
Създавайки сам обект на рестрикция, Иван Мудов преобръща отношението между човек и власт, представяйки първия като творец на “своите богове”.
Извън контекста на истинска опасност от уриниране в средата на тротоара, забраната, която преди е реферирала към света (и неговите ъгли), започва да се отнася до самата себе си. Обектът на забрана пази единствено себе си чрез себе си, излагайки себе си на опасност в името на собствения си интегритет.Така, художникът създава прототип на универсален, съвършен забранителен обект, принадлежащ на света на идеите.
Мудов малко се интересува от превенция - аурата на работата тук би се проявила еднакво успешно през пасивно и активно поведение от страна на публиката - в зависимост от избора и, тя би могла да я чете съответно като художествена творба в публична среда, властови агент, интерактивна скулптура или bdsm обект (както и всички тези неща едновременно). Художникът “обезсилва” едни от основните роли на наказанието като контрол и възпитание и предлага една неконвенционална такава - съзерцателна.
Не на последно място, творбата представлява критически поглед върху начина, по който се отнасяме към монументалните скулптура в публична среда и амбивалетните обществени нагласи по тази тема (в случая мислим например за паметника на Съветската армия и това как масово хора го наказват, през чупене и рисувайки отгоре. Обществото трансферира идеята за субекта върху символа му, държи се с паметника като с вуду кукла горе-долу).
Изложбата се осъществява с финановата подкрепа на Национален фонд “Култура”, прогама “Създаване”.