18.05-07.06.2023
Opening: 18.05, 18:00
Opening: 18.05, 18:00
Eternal Return
Exhibition by Kalina Dimitrova on poetry by Aleksandar GabrovskiCurated by: Boyana Dzhikova
POSTA SPACE and PUNTA Gallery
In the exhibition Eternal Return, artist Kalina Dimitrova creates a spatial interpretation of a poem by Aleksandar Gabrovski out of gelatin. The text marks the life path of a shooting star in the earth's solid, as if it were not a cosmic body, but a living tissue, a victim of its own collapse. Its vitality, its warm core, we recognize in the choice of material for Kalina's works - entirely made of organic matter, in the process of slow transformation.
There is already a narrative in the medium - the reworking of bone and cartilage and the corresponding application of some form of violence to its extraction. In this sense, it follows the storyline of the poem itself (softness and vitality - gradual hardening).
The final product, however, does not recall of its story. Gelatin is used extensively in the confectionery industry to create attractive objects of desire. When properly processed, we also notice in Kalina's work, it achieves saturated colors and a transparency that lets light through as if it were a vitrage.
Alexander's work depicts a body, pure and fragile, belonging to a world elsewhere that, unsuited to our imperfect corporeal one, suffers a process of decay. It deals with the human desire to consume purity, the possible (?) communion. Human is present, but almost imperceptibly, through the prism of his desires and fears - he is something of a timid participant in the narrative of his own existence. The poem portrays the miracle that this kind of event would bring into our world - the umbilical cords of the fish entangling one another and fulfilling all possible storylines simultaneously.
The poem "unravels" in the vitrine of POSTA, but the story in the two spaces is not to be read linearly, but circularly, drawing out the cyclicality of the story - sporadically we are presented with an opportunity for redemption that, if not grasped in time, leaves us, disappointed. Rarely, but not once, a star flies towards us, whose heart, if we devour, will gift us eternal youth. Of course, human fate is such that we fail in this endeavor. The star, in turn, will fall again and again, perforating our atmosphere, burning up as it goes.
And if the drama of human existence is its doom of eternal return, Kalina Dimitrova and Alexander Gabrowski capture precisely this brief and ephemeral moment of crowding and gazing at world and reality, earthly and heavenly - and isn't that the pledge of our existence?
The project is supported by the Ministry of Culture
/
Eternal Return
Изложба на Калина Димитрова по поезия на Александър Габровски
18.05-07.06.2023
Откриване: 18.05, 18:00
ПОСТА и галерия ПУНТА
Куратор: Бояна Джикова
В изложбата “Вечно завръщане” художничката Калина Димитрова създава своя пространствена интерпретация на стихотворение на поета Александър Габровски от желатин. Текстът маркира житейския път на падаща звезда в земната твърд, сякаш не е космическо тяло, а жива тъкан, жертва на своето крушение. Нейната жизненост, топлото и ядро, припознаваме в избора на материал за творбите на Калина - изцяло изработени от органична материя, в процес на бавна трансформация.
В медията вече има наратив - преработката на кости и хрущяли и съответно прилагането на някаква форма на насилие за неговия добив. В този смисъл, той върви по сюжетната линия на самото стихотворение (мекота и виталност - постепенно втвърдяване):
Крайният продукт обаче, визуално не препраща към своята история. Желатинът се изпозлва масово в сладкарската индустрия за създаване на привлекателни обекти на желание. При правилна обработка, забелязваме и в творбата на Калина, той достига наситени цветове и прозрачност, която пропуска светлината като органичен витраж.
Творбата на Александър описва тяло, носител на чистота и крекхост, принадлежаща на един свят другаде, което, непригодено за нашия несъвършен телесен такъв, започва процес на разпад. Тя се занимава с човешкото желание за консумиране на непорочност, с възможното (?) причастие. Там присъства почти незабележимо човекът, през призмата на неговите желания и страхове - той е нещо като плах участник в наратива на собственото си съществуване. Стихотворението обрисува чудото, което такъв тип събитие представлява за нашия свят - пъпните връви на рибите се заплитат една в друга и сбъдват всички възможни сюжетни линии едновременно.
Стихотворението “разплита” своя край във витрината на ПОСТА, но историята в двете пространства не би следвало да се чете линеарно, а кръгово, начертавайки цикличността на историята - спорадично ни се представя възможност за спасение, която, не хванем ли навреме, ни напуска, разочарована. Рядко, но не еднократно, към нас полита звезда, чието сърце, ако изядем, ще се сдобием с вечна младост. Разбира се, човешката съдба е такава, че се проваляме в това начинание. Звездата, от своя страна, ще пада пак и пак, перфорирайки нашата атмосфера, изгаряйки по пътя си.
И ако драмата на човешкото съществуване е неговата обреченост на вечно завръщане, то Калина Димитрова и Александър Габровски улавят точно този кратък и ефимерен момент на стълпотворение и вглеждане на свят и реалност, земно и небесно - а не е ли това залогът на нашето битие.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
︎: Mihail Novakov