03.09.2025
BUNA 2025 I Odyssea: Le chant des sirènes I Spiaggia Libera x PUNTA Gallery
Curated by: Sacha Guedj Cohen, Camille Velluet, Boyana Dzhikova
BUNA 2025 I Odyssea: Le chant des sirènes I Spiaggia Libera x PUNTA Gallery
ул. София 22, Варна, България
Откриване 03.09.2025г., 18:00ч.
Артисти:
Антоан Донзо, Джошуа Меркан Родригес, Талита Отович, Брандън Гергара & Уго Уоатзи, Ейуон Мия Лий, Карол Мусе, Марилу Понсан, Лора Гозлан, Клеър Буфе, Шарлот Готие Ван Тур, Микеле Габриеле, Нина Буганим, Опал Мирман, Бела Хънт & DDC, Жан-Батист Жанисе, Сол Катино, Викенти Комитски, Слава Джордж, Никола Грозданов, Иван Мудов, Гери Георгиева, Аарон Рот, Вероника Десова
Куратори: Саша Гедж Коен, Камий Велуе, Бояна Джикова
Всички ние сме химери, същества в постоянна мутация, оформени от невидимите течения на времето и културата. Русалката, митична фигура, наполовина жена, наполовина риба, се превръща в съвременен символ на нашето постоянно променящо се общество. Тя олицетворява тази хибридност, смесица от форми и идентичности, отражение на нашите вътрешни и външни метаморфози.
И така, нека се впуснем в загадъчния свят на русалките. Тези митични същества, родени от морските легенди на различни култури, представляват много повече от обикновен мит. Те отразяват нашето възхищение от неизвестното, от този безкраен океан – единствената територия, която и днес остава частично неизследвана и която, подобно на живота, крие необятни тайни. Древните приказки и художествените изображения на русалките ни канят да се потопим дълбоко в този морски свят, където границата между реалността и легендата се размива. Творбите на Нина Буганим, Шарлот Готие ван Тур, Клеър Буфе, Бела Хънт и DDC, Опал Мирман, Лора Голзан и Карол Мусе разкриват дълбините на тази населена подводна екосистема, изпълнена с митологични същества и вълшебни пейзажи. Всеки художник по свой собствен начин изследва тази вселена, която е едновременно очарователна и ужасяваща, напомняйки ни, че мистерията във всеки от нас е толкова необозрима, колкото самият океан. Творбите им ни пренасят в свят, където поезията и ужасът се преплитат, канейки зрителя да се потопи в дълбините на човешката душа.
Русалката се разкрива в различна светлина, като съблазнителна и опасна жена. Векове наред приказките за русалки са олицетворявали страховете и фантазиите на патриархалните общества, в които силната и неуловима женственост се възприемала като заплаха. Тези същества символизирали неустоимо изкушение, способно да доведе мъжете до гибел и да ги отклони от разсъдъка им. Образът на русалката като фатална жена отразява начина, по който традиционното общество отдавна е превърнало жените в обекти на желание, демонизирайки онези, които са се осмелили да се освободят от наложените им роли. Творбите, които изследват тази страна на русалката, подчертават нейната двойственост: от една страна, пленителна красота, а от друга – капанът на съблазняването. Те ни напомнят, че тази митологична фигура е била използвана, за да оправдае недоверието към свободната и независима женственост. Но под тази заплашителна външност се крие фина критика към патриархалния контрол; към начина, по който жените са били представяни като желани и заплашителни, именно защото притежават сила, която мъжете не могат да контролират. Именно това напрежение между власт и потисничество прави русалката толкова сложен и притегателен символ, фигура, която е едновременно страшна и възхитителна.
След това русалката излиза от водите, вече не като изкусителка от древните приказки, а като фигура на бунт и еманципация. Тя символизира разрив с остарелите норми, метаморфоза към нова идентичност, по-свободна и по-смела. Исторически русалката е била възприемана като зло същество, способно на съблазняване и унищожение. Днес тя се е превърнала във феминистка икона, силен глас за потиснатите и маргинализираните. Творбите на Сол Катино, Марилу Понсан и Ейуон Мия Лий перфектно въплъщават тази трансформация. Чрез своите творения тези художници преосмислят мита за русалката, представяйки я не просто като обект на очарование, а като символ на съпротива срещу патриархалната и социалната опресия. Тези творби свидетелстват за силата на русалката, за способността ѝ да се издигне над стереотипите и да се превърне в емблематична фигура в борбата за автономия и равенство. Посейдон може и да остане на дъното на морето, мълчалив свидетел на променящия се свят, където някога заглушените гласове сега се надигат със сила и решителност.
Накрая, пътуването завършва с размисъл върху променливостта и метаморфозата, присъщи характеристики на русалките. Те надхвърлят формите и идентичностите, илюстрирайки способността на човека да се развива постоянно. Тази последна глава изследва понятието за еволюция и преход, подчертавайки, че нищо не е статично. Творбите на Брандън Гергара и Уго Уаотзи, Жан-Батист Жанисе, Лора Гозлан,Микеле Габриеле и Талита Отович силно олицетворяват тази идея. Чрез своите творения всеки от тези художници изследва темите за прехода, разнообразието и флуидната идентичност, използвайки русалката като метафора за мутация и адаптивност. Творбите им ни канят да приемем многообразието на идентичностите и да празнуваме постоянната трансформация. Чрез това художествено изследване зрителите са подтикнати да размишляват върху собствените си метаморфози, върху това как всички ние сме същества в процес на развитие, способни да се адаптираме и да предефинираме идентичността си в един постоянно променящ се свят.
По този начин русалката, емблематична фигура от морските легенди, се превръща в мощен символ на нашето време, олицетворяващ сложността на човешката идентичност и красотата на трансформацията. Тя ни напомня, че подобно на нея, всички ние сме хибридни създания в търсене на смисъл. Както русалките, ние сме същества с много гласове, плаващи в бурните води на съвременните екосистеми.
-Spiaggia Libera Gallery
***
Изложбата “Одисея: Песента на сирените” за първи път е показана в пространството на галерия Spiaggia Libera в Марсилия през 2024 г. Тогава, тя е до голяма степен оформена от перспективата на художници, идващи от средиземноморския контекст. В рамките на представянето на проекта в БУНА, колаборация между галерия ПУНТА и Spiaggia Libera, в него са включени и седем български автори - Гери Георгиева, Слава Джордж, Аарон Рот, Викенти Комитски, Вероника Десова, Иван Мудов и Никола Грозданов, които да направят своя собствена интерпретация на темата. В процеса на това изследване, на повърхността изплуваха както универални сходства, така и особеностите на Черноморието. Теми като женската идентичност и хилядолетните натрупвания в нейното формиране, дуализма на силите, които жените притежават, тяхното отприщване през еманципация и поемане на контрол над собствения си наратив, тялото и сексуалността си - тези се оформиха като споделени разбирания за модерната сирена. От друга
страна, съвременният морски фолклор на локално ниво изглежда до голяма степен повлиян от комплексни геополитически процеси и напрежения, свързани с идентичността не само на сирената, но и на цялата нация. В този смисъл въпросите за историчността и пренаписването на историята също се оказват универсални, дори когато се отнасят до морето и русалките. Постоянният диалог между творбите на българските и френските художници през техните сходства и разлики е в основата на настоящата изложба. През този разговор, надяваме се, да очертаем сложната карта на един по-скоро общочовешки опит, в която да разчетем стремежите, тревожностите, полемиките на настоящето, вълненията, сянката, но и поезията и любовта, присъстващи в живота ни, тук манифестиран през фигурата на сирената. Това, впрочем, не е изненадващо - женското тяло, дори митологичното такова, винаги е било съд за канализиране на всички политически, обществени и социални феномени през човешката история. И така, изложбата се връща до изходната си точка - тялото и неговото предоговаряне като условие за свобода.
Бояна Джикова
Финансирано по проект „Национален план за възстановяване и устойчивост – NextGenerationEU“, Компонент „Социално включване“, Инвестиция 6: „Развитие на културните и творческите сектори“.
С подкрепата на Френски Институт България.
—
BUNA 2025 I Odyssea: Le chant des sirènes I Spiaggia Libera x PUNTA Gallery
22 Sofia str, Varna, Bulgaria
Opening: 03.09.2025, 18:00h
Artists:
Antoine Donzeaud, Joshua Merchan Rodriguez, Talita Otović, Brandon Gercara & Ugo Woatzi, Hyewon Mia Lee, Carole Mousset, Marilou Poncin, Laura Gozlan, Claire Bouffay, Charlotte Gautier Van Tour, Michele Gabriele, Nina Boughanim, Opale Mirman, Bella Hunt & DDC,
Jean-Baptiste Janisset, Sol Cattino, Vikenti Komitski, Slava George, Nikola Grozdanov, Ivan Moudov, Gery Georgieva, Aaron Roth, Veronika Desova
Curated by: Sacha Guedj Cohen, Camille Velluet, Boyana Dzhikova
We are all chimeras, beings in perpetual mutation, shaped by the invisible currents of time and
culture. The mermaid, a mythical figure half-female, half-fish, becomes a contemporary
symbol of our constantly changing society. She embodies this hybridity, this mixture of forms and identities, a reflection of our own inner and outer metamorphoses.
First, let's delve into the enigmatic world of mermaids. These mythical creatures, born of the
maritime legends of different cultures, represent much more than a simple myth. They mirror our fascination for the unknown, for this infinite ocean; the only territory still partly unexplored today, which like our lives, conceals unfathomable mysteries. Ancestral tales and artistic representations of mermaids invite us to immerse ourselves deeply in this marine universe, where the line between reality and legend is blurred.
Works by Nina Boughanim, Charlotte Gauthier van Tour, Claire Bouffay, Bella Hunt & DDC, Opale Mirman, Laura Golzan and Carole Mousset reveal the depths of this inhabited underwater ecosystem, populated by mythological creatures and enchanting landscapes. Each artist, in his or her own way, explores this universe that is both fascinating and terrifying, reminding us that the mystery in each of us is as vast as the ocean itself. Their creations transport us into a world where poetry and terror mingle, inviting the viewer to take an introspective plunge into the abyss of the human soul.
The mermaid is revealed in a different light, as a seductive and dangerous woman. For centuries, tales of mermaids have embodied the fears and fantasies of patriarchal societies, where powerful, elusive femininity was perceived as a threat.
These creatures symbolised irresistible temptation, capable of leading men to their doom and diverting them from their senses. The image of the mermaid as femme fatale reflects the way in which patriarchal society has long reduced women to objects of desire, demonising those who dared to break free from imposed roles. The works of art that explore this facet of the mermaid highlight this duality: enchanting beauty on the one hand, and the trap of seduction on the other. They remind us that this mythological figure has been used to justify mistrust of free and independent femininity. Yet beneath this appearance of threat lies a subtle critique of patriarchal control; of the way in which women have been constructed as both desirable and threatening, precisely because they possess a strength that men cannot control. It is this tension between power and oppression that makes the mermaid such a complex and fascinating symbol, a figure both feared and admired.
Then the mermaid emerges from the waters, no longer as the temptress of ancient tales, but as a figure of rebellion and emancipation. She symbolises a break with obsolete norms, a metamorphosis towards a new identity, freer and bolder. Historically, the mermaid has been
perceived as an evil being, capable of seduction and destruction. Today, she has become a
feminist icon, a powerful voice for the oppressed and marginalised. The works of Sol Cattino, Marilou Poncin and Hyewon Mia Lee perfectly embody this transformation. Through their creations, these artists reinterpret the myth of the mermaid, presenting her not simply as an object of fascination, but as a symbol of resistance against patriarchal and social oppression. These works testify to the power of the mermaid, her ability to rise above stereotypes to become an emblematic figure in the struggle for autonomy and equality. Poseidon may well remain at the bottom of the sea, a silent witness to a changing world, where once-stifled voices are now bursting forth with strength and determination.
Finally, the journey ends with a reflection on fluidity and metamorphosis, intrinsic
characteristics of mermaids. They transcend forms and identities, illustrating the human capacity to constantly evolve. This final chapter explores the notion of evolution and transition, emphasising that nothing is static. The works of Brandon Gercara & Ugo Waotzi, Jean-Baptiste Janisset, Laura Gozlan, Michele Gabriele and Talita Otović powerfully embody this idea. Through their creations, each of these artists explores the themes of transition, diversity and fluid identity, using the mermaid as a metaphor for mutation and adaptability. Their works invite us to embrace the multiplicity of identities and celebrate ongoing transformation. Through this artistic exploration, viewers are led to reflect on their own metamorphoses, on how we are all beings in the making, capable of adapting and redefining our identities in a constantly changing world.
In this way, the mermaid, an emblematic figure of marine legends, becomes a powerful symbol of our times, embodying the complexity of human identity and the beauty of transformation. She reminds us that, like her, we are all hybrid beings in search of meaning. Like mermaids, we are creatures of many voices, navigating the tumultuous waters of our contemporary
ecosystems.
-Spiaggia Libera Gallery
***
"Odyssea: Le chant des sirènes" was first exhibited at the space of Spiaggia Libera gallery in Marseille in 2024. At that time, the show was largely shaped by the perspective of artists coming from the Mediterranean context. As part of the presentation of the project at BUNA, a collaboration between PUNTA Gallery and Spiaggia Libera, seven Bulgarian artists were also invited - Veronika Desova, Gery Georgieva, Slava George, Nikola Grozdanov, Vikenti Komitski, Ivan Moudov, and Aaron Roth, who were to present their own interpretations of the topic. In the course of their artistic research, both communalities and some peculiarities of the Black Sea region came to the surface. Questions such as female identity and its millennia-long formation, the dualistic powers women possess, unleashing those powers by taking control of their own narrative, body, and sexuality - those appear to be reoccurring topics for the modern siren. On the other hand, local contemporary maritime folklore is influenced by complex geopolitical processes and tensions, related to the construction of narratives, including such concerning national identity. Thus, questions of historicity, fabricating and rewriting history also prove to be universal, even through the prism of sea and mermaids. The ongoing dialogue between the works of Bulgarian and French artists through their resemblances and differences is at the heart of this exhibition.Through this conversation, we hope to outline the intricate map of a universal human experience, in which we can decipher the aspirations and anxieties of the present, but also the love and poetry in our everyday life, manifested here through the figure of the siren. This symbolism is not surprising—the female body, even the mythological one, has always been a vessel for channeling political and social phenomena. And so, the exhibition returns to its starting point—the body and its renegotiation as a condition for freedom.
-Boyana Dzhikova
Funded under the project National Recovery and Resilience Plan – NextGenerationEU, Component “Social Inclusion,” Investment 6: “Development of the Cultural and Creative Sectors.”
With the support of the French Institute in Bulgaria.