12.03 - 09.05.2026
![]()
![]()
Odyssea: Le sel de la terre I Spiaggia Libera x PUNTA Gallery
Curated by: Sacha Guedj Cohen, Camille Velluet, Boyana Dzhikova
Одисея: Солта на земята
Колаборация между Spiaggia Libera и галерия PUNTA
Куратори: Саша Гедж-Коен, Камил Велуе, Бояна Джикова
Художници: Нина Буганим, Валентин Вер, Елвир Менетрие, Петя Иванова, Марилу Понсан, Тодор Рабаджийски
12.03-09.05.2026 г.
„Одисея – Песента на сирените и Солта на земята" е една изложба, разделена на две взаимосвързани части, които изграждат общ разказ за трансформацията, идентичността и бъдещето на обществата. Изложбата е създадена през 2024 г. и показана първо в пространствата на галерия Spiagga Libera в Марсилия и в Париж с цел да изследва различни измерения на съвременното съществуване през символи като морето и солта, които преплитат минало, настояще и бъдеще.
***
След фантасмагорично пътуване от дълбините на океана до повърхността на земята, от митичната жена-риба до съвременна еманципирана фигура по време на изложбата „Одисея: Песента на сирените“, представена на фестивала БУНА във Варна , на повърхността излиза мъгляв, посткапиталистически свят, населен от същества, търсещи промяна. „Солта на земята“ предлага да изследваме едно друго време-пространство, отвъд линеарната история - такова на очакване за бъдещето. Солта, известна със своите корозивни и пречистващи свойства, се материализира тук като купчини от изгорели отломки, през които се разгръщат творбите на художниците.
***
И така, как си представяме бъдещето?
В рамките на пространството на галерия ПУНТА на повърхността се появиха две основни посоки на развитие. Едната е вродената връзка на индивида с органичния свят, завръщането към био материята и преосмисляне на ценностната система на човешкия прогрес. Наблюдаваме го в творбите на Тодор Рабаджийски, в които визуалните стойности на суровата природа - кал, корени, и мухъл, претърпяват метаморфози. От абстрактни форми към части от човешкото тяло и обратно, творбите му осцилират между свят и хаос, препращайки към началото на живота и неминуемото връщане към земята, но и започването на този цикъл отново и отново.
Петя Иванова от своя страна, представя амфори - контейнери за съхранение. Художничката борави с нова технология, в която от биологичните отпадъци от насекоми - хитин (втория най-разпространен полимер) се създават нови тъкани, които могат да бъдат използвани в текстилната индустрия или в медицината - включително за изграждането на медицински марли. Петя използва една почти алхимична сплав, в която люспите на членестоногите са трансформирани в оръдия на грижа, така предлагайки преосмисляне на патриархалната идея за човешката еволюция. Дали първият предмет на човешкия прогрес не е именно контейнер?
Постепенно, работите на художниците преминават във флуидното поле на мекота и насилие. Творбите на Нина Буганим се занимават с конфликтната позиция на жената в модерното общество, придобиваща повече власт. Този процес, все още обект на прекалено много несигурности и напрежения, тук се манифестира през серията творби “Belles plantes”- рози с цветчета от изкуствени нокти. Серията третира темата за нежността на жената, но и способността и за атака и самозащита, както и неразривната връзка между тези два елемента, които, за да бъде функционален член на съвременното общество, жената сякаш трябва да овладее до съвършенство. Работата „Винаги съм мечтала да съм руса” от своя страна играе с клиширания образ на блондинката, съдържащ в себе си желанията, фантазиите, но и комплексите на обществото ни спрямо женските тела. Ще бъде ли еманципиран някога този образ? Кога блондинката ще поеме контрол над собствения си наратив?
Женското тяло е силно присъстващо и в творбите на Марилу Понсан, в които моменти на интроспектива, самота и съзерцание маркират интимното пространство на съвременната жена. Уловени във форми, напомнящи морски черупки, работите препращат към изходната точка на изложбата - митичната фигура на жената-русалка и противоречията, с които тя е натоварена. Контейнери за женската душа или временни портали към нейния вътрешен свят, работите представят една почти воайорска перспектива, която поставя въпроса какво се е променило в положението на жените за изминалите столетия.
Барелефите от латекс на Елвир Менетрие напомнят текстурата на плът и хирургически материали. Разположени в кухините на повреден и след това реставриран капак на кола, пет сцени предават различни исторически моменти или явления. Представени от няколко перспективи, зрителят трябва да промени позицията си, за да види всяка сцена правилно, което прави невъзможно да се възприеме цялата композиция наведнъж. Произведението функционира като алегория на сътворението и апокалипсиса, разгръщащо се през няколко регистъра - научни и сакрални.
До него, голяма картина изобразява критична сцена: ръце с ръкавици се приближават към светло крилато същество, фея с прозрачно тяло и изложени органи. Докторските ръце са загубили своите инструменти за дисекция: търсят ли магията или я конструират? За червения цвят на органите художничката създава пигмент от собствената си кръв. За светлината на феята тя използва сребристо бяло, пигмент на основата на олово, в момента забранен поради токсичността си. Двата елемента, метал и кръв, се смесват, с риск единият да разгради другия. Живописта създава феи, за да говори за чудовища, през травмата, заложена в нейната тъкан.
Маслената лампа на Валентин Вер съчетава древен механизъм от епохата на мините на работническата класа и футуристично устройство с непознати свойства. Чрез своя индустриален характер и техническо присъствие, тя се превръща в проводник на погребани истории, провокирайки размисъл за бъдещето на изкопаемите горива и неизбежното изгаряне на земята. Нафтекс е комбинация от гръцката дума нафта (битум и неговите производни) и нартекс, средиземноморско растение от мита за Прометей. Именно от кухината на неговото изсъхнало стъбло Прометей откраднал божествения огън на Зевс, за да го даде на човечеството. Работата реинтерпретира този мит, преосмисляйки петрола като демиургична сила. Създавайки паралел между въглеводородите и свещения огън, Нафтекс се позовава на Прометей, за да постави под въпрос връзката между човека, технологичния прогрес и времето.
Изложбата се занимава с повърхността на земята, но и с нейните недра - от органичната материя, трансформирана в изкопаеми горива или иновативни тъкани; през растителния свят и женското тяло, в чиито символи е вплетена хилядолетната човешка история, до дистопични модели на социално общуване. И така, макар и изградена върху останките на миналия свят, тя съдържа в себе си тайния елемент от кутията на Пандора - надеждата.
Обединявайки технологията и земята, човешкото тяло и обществените отношения, “Солта на земята” отваря пространство за рефлексия, свързваща художници от различни държави и контексти. И все пак, въпросите за ресурсите, тяхната експлоатация и отношението на тези процеси към съвременното ни съществуване ни се струват все по-належащи: те свързват бита и въображението на художниците в Марсилия, София, Берлин; бреговете на Средиземно море и щандовете на Женския пазар. Именно осъзнаването на тази взаимосвързаност е залогът на българо-френската колаборация Одисея.
На пепелта на нашето минало поникват мутирали тела в процес на развитие, които сякаш предвещават бъдещето на човечеството и така завършват второто действие на „Одисея“.
***
Финансирано по проекта Национален план за възстановяване и устойчивост – NextGenerationEU, компонент „Социално включване“, инвестиция 6: „Развитие на културните и творческите сектори“.
Изложбата е осъществена по проект "Одисея – Песента на сирените и Солта на земята" - представяне в галерия ПУНТА, София и Форум за съвременно изкуство БУНА, Варна” финансиран по договор № BG-RRP-11.016-0033-C0 от 15.08.2025 г., “Схема за безвъзмездна помощ “Представяне пред българската публика на съвременни европейски продукции от сектора на КТИ”
Този проект е създаден с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация Пост Орбитал и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд “Култура”.
***
Odyssea: Le sel de la terre
a collaboration between Spiaggia Libera and PUNTA Gallery
Curated by: Sacha Guedj Cohen, Camille Velluet, Boyana Dzhikova
Artists: Nina Boughanim, Elvire Ménétrier, Marilou Poncin, Valentin Vert, Petja Ivanova, Todor Rabadzhiyski
12.03-09.05-2026
"Odyssea – The Song of the Sirens and the Salt of the Earth" is an exhibition divided into two interrelated parts that build a common narrative about the transformation, identity, and future of society. The exhibition is created in 2024 and presented at the Spiagga Libera gallery in Marseille and in Paris with the aim of exploring different dimensions of contemporary existence through symbols such as the sea and salt, which intertwine the past, present, and future.
***
After a phantasmagorical journey from the ocean depths to the surface of the earth, from the mythical fish-woman to a contemporary emancipated figure during the show presented at Buna festival, Varna “Odyssea – The Song of the Sirens” – a nebulous, post-capitalist world now emerges, inhabited by creatures seeking change. “The Salt of the Earth” thus proposes exploring a different space-time, one that is hard to place in a linear history and resembles a narrative of anticipation. Salt, known for its corrosive and purifying properties, materializes here as piles of charred debris within which the artists’ works unfold.
***
So, how do we imagine the future?
Within PUNTA gallery, two directions surface. The first one concerns the individual’s innate connection to the organic world, a return to biomatter and a rethinking of human progress.This appears in the works of Todor Rabadzhiyski, in which the visual language of raw nature—mud, roots, and mold—undergoes metamorphoses. From abstract forms to human body parts and back, his works oscillate between order and chaos, gesturing towards life’s beginning and the inevitable return to the soil/to earth, the cycle starting again.
Petja Ivanova presents amphorae—storage containers. The artist works with new technology in which biological waste from insects - chitin,the second most common polymer - creates new fabrics that can be used in medicine, including medical gauze. In this alchemical alloy, arthropod shells transform into instruments of care, offering a rethinking of the patriarchal idea of human evolution. Wasn’t the first object of human evolution precisely a container?
Gradually, the works transition into the fluid realm of softness and violence. Nina Buganim's series addresses the conflicting position of women in modern society, as they gain power. This process, still subject to too many uncertainties and tensions, manifests here in the series "Belles plantes" - roses with petals made of artificial nails evokes women’s tenderness but also their capacity for self-defence, that inseparable duality women must apparently master to function in contemporary society . The work "I've always dreamed of being blonde" engages in the clichéd image of the blonde, embodying desires, fantasies and society’s anxieties about female bodies. Will this image ever be emancipated? When will the blonde take control of her own narrative?
The female body is strongly present in Marilou Poncin’s works, where moments of introspection, solitude, and contemplation mark the intimate space of the contemporary woman. Captured in forms reminiscent of seashells, the works reference the exhibition’s origin —the mythical figure of the siren and the contradictions with which she is burdened. As containers for the female soul or temporary portals to her inner world, the works present an almost voyeuristic perspective, raising the question: what has changed in women’s condition over the past centuries?
Elvire Ménétrier’s latex bas-reliefs suggest the texture of flesh and surgical materials. Within the frame of a damaged and restored car hood, five scenes narrate different historical moments or phenomena. Each one is designed from a different perspective, as the viewer must shift their position to see each scene properly, making it impossible to grasp the entire composition at once. As a whole, the piece functions as an allegory of creation containing its own destruction, unfolding across several scientific, computational, and sacred registers.
Beside it, a large-scale painting depicts a critical scene: gloved hands approach a luminous winged creature, a fairy with a vaporous body and exposed organs. The scientific hands have lost their dissection instruments: are they searching for magic or constructing it? For the red of the organs, the artist creates pigment with her own blood (with help from a doctor friend). For the fairy's light, she uses silver white, a lead-based pigment, now banned for its toxicity. The two elements, iron and blood, mix to create the creature, with the risk that one will deteriorate the other. Thus, the painting speaks of traumatic memory, searching the organs of an intangible story for evidence, creating fairies to talk about monsters.
Valentin Vert’s oil lamp conveys formal ambivalence between an ancient mechanism from the era of working-class mines and a futuristic device with unknowable properties. Through its industrial character and technical presence, it becomes a conductor of buried histories, prompting reflection on the future of fossil fuels and the inevitable combustion of the earth. Naphtex is a combination of the Greek word naphtha (bitumen and its derivatives), and narthex, a Mediterranean plant from the Prometheus myth. It was from the hollow of this dried stem that Prometheus stole Zeus’ divine fire to give to mankind. Suggesting a close parallel between hydrocarbons and sacred fire, Naphtex draws on Prometheus to question our relationship with technological progress and time.
The exhibition deals with earth’s surface, but also its depths—from organic matter transformed into fossil fuels or innovative fabrics; through the plant world and the female body whose symbols weave through thousands of years of human history, to dystopian models of social interaction. And so, though built on the remains of the past world, it contains the secret element from Pandora's box: hope.
Bringing together technology and earth, the human body and social relations, the exhibition opens up a space for reflection, connecting artists from different countries and contexts. And yet, questions about resources, their exploitation, and their relationship to our contemporary existence feel increasingly urgent. They connect the daily lives and imaginations of artists in Marseille, Sofia, Berlin; the shores of the Mediterranean and the stalls of the Women's Market. It is precisely this awareness of interconnectedness that underpins the Bulgarian-French collaboration Odyssea.
On the ashes of our past, mutated bodies sprout in the process of development, seemingly foreshadowing the future of humanity, thus ending the second act of "Odyssea."
***
Funded under the project National Recovery and Resilience Plan - NextGenerationEU, Component “Social Inclusion,” Investment 6: “Development of the Cultural and Creative Sectors.”
The show is realised within the project "Odyssea – The Song of the Sirens and the Salt of the Earth" – presentation at the PUNTA Gallery, Sofia, and the BUNA Forum for Contemporary Art, Varna, funded under contract No. BG-RRP-11.016-0033-C01 from 15.08.2025, "Grant Scheme "Presentation of contemporary European productions from the CTI sector to the Bulgarian public".