07.11, 18:00
Performance by Ivan Moudov
I. 07.11.2024 г. 18:00, Иван Мудов
Първият етап на откриващата изложба е сайт-спесифик пърформанс на Иван Мудов в новото пространство на ПУНТА. С него художникът нанася намеси в архитектурната цялост на галерията, полагайки основите на дебютната, групова изложба (и всички останали). В работата си Мудов се занимава със съставните елементи на белия куб, буквално изграждайки един от тях - а именно пода.
Няма да се спирам в детайл на въпроса за белия куб и целия теоретичен дискурс по темата. По-скоро, ще се концентрирам върху няколко основни казуса, които с пърформанса си Иван Мудов провокира в галерия ПУНТА.
Характерно за белия хуб е неговата способност да отдели произведението от външния свят, да служи като среда почти невидима, антипространство, в което произведението може да съществува извън времето или пък създавайки една собствена темпоралност. Превръщайки пода в произведение, Иван Мудов нарушава това правило за “чистота”, поради неговото перманентно бъдещо присъствие в галерията. От една страна, тъй като творбата представлява бетонов под - стандартен за повечето бели кубове, тя съвсем не е инвазивна и не притежава визуалната натрапчивост, която биха имали един шкаф, маса или диван в изложбено пространство - формално, подът на Мудов не нарушава архитектурните правила на белия куб. Той обаче, притежава нещо друго, подсказано през малкия надпис “Иван Мудов, 2024 г.” на входа на галерията - а именно аурата на художественото произведение. Подписът на художника, класически жест на заявяване на авторство в изобразителното изкуство, е достатъчен за категоричното му, плътно присъствие в пространството като творба. В този смисъл, ако се върнем на есенцията на белия куб - а именно разграничаването на свят и изкуство, бихме казали, че Иван Мудов създава нов тип бял куб, хибридно пространство, в което части от галерията и творба са едно цяло. В дните, в които галерията е празна, ще има перманентна експозиция на Иван Мудов. Тук се получава и нещо като парадокс - творбата е едновременно в галерията, затворена между нейните четири стени, но действа и през галерията, съставна част от нейното тяло.
С пърформанса си Мудов докосва темата за художника на работа. В случая, той съчетава дейности в конвенционалното разбиране за “работа” и такива, принадлежащи на изкуството, така обединявайки земно и трансцедентално. Пърформансът би могъл да се чете и като интегриране на онзи дял на изкуството, занимаващо се с неговата приложност.
Работата на Иван Мудов може да се мисли и като препратка към традицията на “вградената невеста”, в която сянката на момата се вгражда в сградата, за да подсигури нейната структурна устойчивост. В случая, еквивалентът на сянката би била аурата на художественото произведение - завинаги “зазидана” в пластовете бетон на бул.Стефан Стамболов №37.
Не на последно място, Иван Мудов играе с идеята за силата на художествения жест. Един намерен обект например, се превръща в изкуство чрез избора на художника да го постави в галерия. Подобно, но надскачайки това, тук жестът на художника се стреми да превърне един бивш магазин за риба (и втора употреба) в бял куб (и съответно галерия), завършвайки нейния ремонт. В този смисъл, най-големият залог на работата е “ставането” на eдна галерия.
___
The first stage of the opening exhibition is a site-specific performance by Ivan Moudov in the new space of PUNTA. With it, the artist intervenes in the architectural integrity of the gallery, laying the foundations for the debut, group exhibition (and all the others). In his work, Moudov deals with the constituent elements of the white cube, literally building one of them - namely the floor.
I won't dwell in detail on the question of the white cube and all the theoretical discourse on the subject. Rather, I will concentrate on a few main cases that Ivan Moudov provoked with his performance in PUNTA gallery.
Characteristic of the white cube is its ability to separate the work from the outside world, to serve as an almost invisible medium, an anti-space in which the work can exist outside of time or else creating a temporality of its own. By transforming the floor into a work, Ivan Moudov breaks this rule of "purity" due to its permanent future presence in the gallery. On the one hand, because the work is a concrete floor - standard for most white cubes - it is far from invasive and lacks the visual intrusiveness that a cabinet, table or sofa would have in an exhibition space - formally, Moudov's floor does not break the architectural rules of the white cube. It does, however, possess something else suggested through the small "Ivan Mudov, 2024" sign at the gallery entrance - namely, the aura of the artwork. The artist's signature, a classical gesture of declaring authorship in fine art, is sufficient for its definite, dense presence in the space as a work. In this sense, if we return to the essence of the white cube, namely the distinction between world and art, we could say that Ivan Moudov creates a new type of white cube, a hybrid space in which the parts of the gallery and the work are one. On days when the gallery is empty, there will be a permanent exhibition of Ivan Moudov. There is something of a paradox here - the work is simultaneously in the gallery, enclosed between its four walls, but also acting through the gallery, a constituent part of its body.
With his performance, Moudov touches on the theme of the artist at work. In this case, he combines activities in the conventional understanding of "work" and those belonging to art, thus uniting the mundane and the transcendental. Performance could also be read as integrating that part of art concerned with its applicability.
Ivan Moudov's work can also be thought of as a reference to the tradition of the 'built-in bride', in which the shadow of the maiden is built into the building to ensure its structural stability. In this case, the equivalent of the shadow would be the aura of the artwork - forever "bricked up" in the layers of concrete at 37 Stefan Stambolov Blvd.
Last but not least, Ivan Moudov plays with the idea of the power of the artistic gesture. A found object, for example, becomes art through the artist's choice to place it in a gallery. Similarly, but transcending this, here the artist's gesture seeks to transform a former fish (and second-hand) shop into a white cube (and therefore a gallery), completing its renovation. In this sense, the greatest stake of the work is the "becoming" of a gallery.