Juno Calypso
Otucha Collective
Veronika Desova
Sofia Dimova
Gery Georgieva
Curated by Boyana Dzhikova
16.04-31.05.2025
Opening with performace by Otucha Collective, 17:00
Otucha Collective
Veronika Desova
Sofia Dimova
Gery Georgieva
Curated by Boyana Dzhikova
16.04-31.05.2025
Opening with performace by Otucha Collective, 17:00
Are You a Modern Girl? Rituals & Nowness
В българските земи съществува обичаят на подавките - на определен период от време роднините на починалия раздават на хора от неговия социален кръг пакети с жито, хляб и сладки. Това е един от многото ритуали за справяне с травма, заложени в православната традиция. Символиката на жестовете и механизмите на повторяемост имат за цел да преведат общността и в крайна сметка индивида, през различни етапи от живота, без задължително това да е осъзнат процес за този, който ги практикува - те действат като своеобразна принудителна терапия. В този смисъл една от основните функции на ритуалите е маркиране на времето и житейските цикли. Без това разграничаване рискуваме да се окажем в ситуация на безвремие, в което нищо няма край, а това води най-малкото до преумора. Товa явление е подсилено от динамиката на съвременния живот, в който постоянно консумираме и генерираме съдържание, a непрекъснатият поток от информация, на който сме изложени, премахва възможността за пауза и заземяване. Контрапункт на всичко това са ритуалите. Според Антоан дьо Сент-Екзюпери те са “временни техники за правене на дом от света”.
Изложбата представя 5 авторски прочита върху темата за ритуалността и настоящето, най-вече от перспективата на женския опит (като обаче не се ограничава до него). Тя поставя въпроса за модерната жена и нейните атрибути и ролята, която ритуалите играят в живота и.
“Are You a Modern Girl!” изследва начина, по който ритуалите са съвместени и пречупени в настоящето, като проблематизира необходимостта от тях, ефекта от тяхното комодифициране, както и възможността те да се превърнат в нещо опасно, ако не се отнасяме към тях с грижа. Голяма част от ритуалите на съвремието са зли двойници на оригиналната идея за тези практики. Те не притежават основните качества на народните обичаи, като преминаване на “теста на времето” и аспекта на социализация и създаване на общност. Съвременните ритуали често са обвързани с пазара и понякога имат отчуждаващо, вместо приобщаващо действие. Такива са например ритуалите за красота, които често стимулират нарцисизма, консумеризма и обществото на продуктивността, в което индивидът трябва константно да бъде в състояние на капитализиране от себе си, в неуморен процес на самоусъвършенстване. Други съвременни практики са базирани на хилядолетни традиции - “Are you a modern girl” e разрез на тъканта на ежедневието през привидно невидимите аспекти, в които ритуалите присъстват.
Настоящата изложба в никакъв случай не представлява критика на модерните визии за света в полза на традиционната култура. Не всички ритуали са овластяващи, някои имат потиснически характер спрямо едни общностни групи в полза на други и трябва да бъдат радикално отхвърлени. През фотография, видео, скулптура и пърформанс, проектът представя различни гледни точки върху изчезването, трансформацията и устойчивостта на ритуалите в съвременното общество. Отправна точка за неговия прочит е връзката между новите модели на комуникация, форми на труд и икономическите структури, в които живеем, като институти на тревожност и отчуждение, и ритуалите като потенциално средство за споменатото “правене на дом” от света.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура”, програма “Създаване” и Bombay Sapphire.
***
In Bulgaria there is the custom of offerings - at a certain period of time the relatives of the deceased distribute to people from their social circle packages of wheat, bread and sweets. This is one of the many rituals for dealing with trauma set in Orthodox tradition. The symbolism of the gestures and the mechanisms of repetition are intended to take the community, and ultimately the individual, through various stages of life without necessarily being a conscious process for the one who practices them - they act as a kind of forced therapy. In this sense, one of the main functions of rituals is to mark time and life cycles. Without this distinction, we risk ending up in a situation of timelessness in which nothing has an end, and this leads to exhaustion at the very least. This phenomenon is reinforced by the dynamics of modern life, in which we are constantly consuming and generating content, and the constant flow of information we are exposed to removes the possibility of pause and grounding. The counterpoint to all this are rituals. According to Antoine de Saint-Exupéry, they are “temporary techniques for making oneself at home in the world.”
The exhibition presents 5 original readings on the topic of rituals and nowness, mostly from the perspective of the women's experience (though not limited to it). It questions the modern woman and her attributes and the role rituals play in her life.
“Are You a Modern Girl!” explores the way rituals are contained and refracted in the present, problematizing their necessity, the effect of commodifying them, and the possibility of them becoming something dangerous if not handled with care. Many of the rituals of modernity are evil doppelgangers of the original idea of these practices. They lack the basic qualities of folk customs, such as passing the “test of time” and the aspect of socialization and community building. Modern rituals are often tied to the market and sometimes have an alienating rather than an inclusive effect. Such are, for example, beauty rituals, which often stimulate narcissism, consumerism and a society of productivity in which the individual must be in a constant state of capitalising on the self, in a tireless process of self-improvement. Other contemporary practices are based on millennia-old traditions - “Are you a modern girl” is a dissection of the fabric of everyday life through the seemingly invisible aspects in which rituals are present.
This exhibition is by no means a critique of modernity in favour of traditional culture. Not all rituals are empowering, some are oppressive towards certain community groups in favour of others and should be radically rejected. Through photography, video, sculpture and performance, the project presents different perspectives on the extinction, transformation and sustainability of rituals in contemporary society. The starting point for its understanding is the relationship between the new models of communication, forms of work and the economic structures we live in, as institutes of anxiety and alienation, and rituals as a potential means of the aforementioned “making oneself at home in the world”.
With the support of The National Culture Fund, “Creating” program and Bombay Sapphire.
Secre/tions Magnifiques
Вероника Десова, 2025
Олфакторна скулптура - 3.8m x 1.5m x 1.2m
аромати, феромони, пот, сълзи, морска вода, стъкло, метал, огледало
Secret/ions Magnifiques е скулптура - олфакторен портрет на (идеята за) съблазнително женско присъствие. Тя се състои от 9 стъклени тела, съдържащи връхни, средни и базови нотки. Разположени на три нива, те повтарят формалната структура на самия парфюм - повечето парфюми се изграждат следвайки това триединство. Всеки съд съдържа ароматна смес, репрезентираща конкретна съставна част на олфакторното тяло (пот, коса, кръв, женственост, сянка), който с помощта на гравитацията се насочва към смесителна камера. Анималистични, метални, солени, лактонни, наркотични, земни и флорални нотки се смесват с феромонови съединения наред с други течности. От там сместа бавно се влива в парфюмен флакон, поставен върху стоманен „олтар“. В рамките на изложбата ще бъдат произведени 15 парфюма.
Работата се опира на древната италианска народна магия „Стрегерия“ - практика на създаване на парфюми от жени, направени от собствените им телесни течности като пот и сълзи, за да съблазняват и омагьосват. Парфюмът маскира, променя и усъвършенства естествената миризма на тялото, като позволява на хората да прикриват или изваждат на повърхността своята олфакторна идентичност. Той е едновременно броня и оръжие - интимен ритуал на самоиновация. По-новите парфюмни рецепти съдържат феромонни съединения, включително естратетраенол, копулини, андростенол и окситоцин, с цел стимулиране на либидото - съставки, които са част от формулата на Secret/ions Magnifique. Работата препраща и към теорията на Хипократ за четирите темперамента, според която личностните характеристики и поведенчески модели са базирани на недостатъчността или ексцеса на телесни флуиди.
Ежедневният акт на събиране на смесената течност и подмяна на флакона с парфюм в изложбата се превръща в нов ритуал, който отразява древния труд по създаването на аромати. Работата хвърля светлина върху ритуалните практики, комодифицирани в капитализма - много от характерните аромати в народните обичаи, като тамян например, са използвани в съвременната парфюмерийна индустрия. В този смисъл тя проследява невидимите нишки между хилядолетни практики и модерния живот. Заглавието и препраща към създадения през 2006 унисекс парфюм Secretions Magnifiques на Etat Libre d'Orange, който съдържа в себе си аромати, наподобяващи миризмата на кръв, сперма, слюнка, кокос и сандалово дърво.
Вероника Десова е художничка, архитект и преподавател. Нейната практика изследва неразривната връзка между пространствата, които обитаваме, и телата ни, начините, по които архитектурата и ние самите бихме могли да се слеем чрез средствата на фотографията, живописта и скулптурата. Завършва архитектура в Училището по изкуствата в Глазгоу. Работата ѝ често черпи вдъхновение от естетиката на късния романтизъм и неговото изследване на възвишеното чрез използване на ефирните свойства на мъглата и аромата, а във фотографията - чрез употреба на бавна и двойна експозиция, размазване и различни други методи за изкривяване на изображението, като се фокусира върху ефимерните аспекти на човешкото тяло в движение, природа и светлина.
***
Secret/ions Magnifiques
Veronika Desova
(2025)
durational olfactory sculpture - 3.8m x 1.5m x 1.2m
scent, pheromones, sweat, tears, sea water, glass, metal, mirror
Secret/ions Magnifiques is a sculpture - an olfactory portrait of (the idea of) a seductive female presence. It consists of 9 glass bodies containing top, middle and base notes, across three ascending levels, echoing the formal structure of perfumery itself - most perfumes are built following this trinity. Each vessel contains an aromatic blend representing a specific constituent of the olfactory body (sweat, hair, blood, femininity, shadow), which is directed by gravity to a mixing chamber. Animistic, metallic, salty, lactonic, narcotic, earthy and floral notes are mixed with pheromone compounds among other liquids. From there, the mixture slowly flows into a perfume vial placed on a steel “altar”. 15 perfumes will be produced as part of the exhibition.
The work draws on ancient Italian folk magic ‘Stregheria’ where women were believed to craft spells—potent perfumes made from their own bodily fluids such as sweat and tears—to seduce and enchant. Perfume masks, alters, and refines the body's natural scent, allowing people to disguise or surface their olfactory identity. It is both armour and weapon - an intimate ritual of self-invention. Newer perfume recipes contain pheromone compounds including estratetraenol, copulins, androstenol and oxytocin to stimulate libido - ingredients that are part of the Secret/ions Magnifique formula. The work also refers to Hippocrates' theory of the four temperaments, according to which personality characteristics and behavioral patterns are based on the insufficiency or excess of bodily fluids.
The daily act of collecting the mixed fluid and replacing the perfume vial in the exhibition becomes a new ritual that reflects the ancient labor of creating fragrances. The work sheds light on ritual practices that have been commodified in capitalism - many of the distinctive scents in folk customs, such as incense, for example, are used in the modern perfume industry. In this sense, she traces the invisible threads between millennia-old practices and modern life. Its title refers to Etat Libre d'Orange’s Sécrétions Magnifiques, a unisex perfume created in 2006 that contains scents resembling the smell of blood, semen, saliva, coconut and sandalwood.
Veronika Desova is a Bulgarian multimedia artist, architect and educator. Her practice explores the intrinsic relationship between the spaces we inhabit and our bodies, the ways architecture and ourselves could coalesce through the medium of photography, painting and sculpture, and began at the Glasgow School of Art where she studied architecture.Her work often draws inspiration from the aesthetics of late Romanticism and its enquiry into the sublime through using the immersive and ethereal properties of mist and scent, and in photography, by employing the use of slow and double exposure, blurring and various other methods of image distortion, and focus on the ephemeral aspects of the human body in movement, nature and light.
Sirena Spidera: Her Eternal Return
Видео от Гери Георгиева
Камера
Maya Venkova
Михаил Новаков
Луис-Джам
Музика
Квартет Славей
“Бре Петрунке”
Записано във ФК Варна
Звук
Алекс Бачелор
Цветови корекции
Ники в Nikicolor
Благодарности на Деси Христова, Петя Крумова, Поли Георгиева. Меги Георгиева, Теа Гавански
Работата на Гери Георгиева представлява процес на пропукване на градската среда под силата на женски ритуални практики. Художничката разиграва последователно пози, свързани с фигурата на сирената и на паяка, и двете митични олицетворения на женствеността. Основна роля тук играе женското тяло, мислено едновременно като символ и като активен агент, чиито движения имат силата да влияят върху световните процеси. Във видеото Георгиева съвместява привидно противоречиви женски архетипи. В обстановката на големия град, а именно родния на художничката Варна, тя проследява пътя на майката-земя, а после майката на нацията към плакатното момиче, момичето от конкурса за красота, което да промотира с образа си държавата. В този смисъл тя проблематизира ситуацията на модерната жена, която освен новите ценности съдържа в себе натоварености и сили, фомирани и манифестирани хилядолетия. Видеото е рамкирано от кадри на асансьори от социалистическата ера, препращайки към носталгията по изгубената идеология и отминалото време, но и към пространство на извисяване и пауза - практикуването на ритуали е своеобразна проява на тишина в контекста на забързаното общество на продуктивността.
Гери Георгиева учи изобразително изкуство/история на изкуството в Goldsmiths College.Работата на Георгиева включва видео, пърформанс, мултимедийни инсталации и понякога музикални колаборации (под псевдонима Vera Modena).Създавайки lo-fi асамблажи и филмови декори в студиото си за перформативни импровизации пред камера, тя използва непосредствеността на собственото си тяло като материал, за да разгледа конструкцията на автентичността, вкуса и принадлежността. Блясъкът на „направи си сам“ и сложното напластяване на препратки към костюми, реквизит и декори създават двусмислен културен език, често вкоренен в попмузиката, шоубизнеса и традиционното фолклорно наследство. Разкривайки моменти, които улавят обещанието за овластяване, често конструирано и филтрирано чрез многобройни слоеве на дигитално присвояване и масова манипулация, Георгиева изследва как конфигурираме и преконфигурираме културните си идентичности.
***
Sirena Spidera
Her Eternal Return
Gery Georgieva
Credits
A video by Gery Georgieva
Camera:
Maya Venkova
Mihail Novakov
Louis-Jack
Music:
Quartet Slavey
‘Bre Petrunke’
Recorded at FK Varna
Sound mix
Alex Batchelor
Colour grade
Niki
at Nikicolor
With thanks to Desi Hristova, Petya Krumova, Polly Georgieva
Meggy Georgieva, Thea Gavanski
Gery Georgieva's work represents a process of cracking the urban environment under the power of female ritual practices. The artist plays out a series of poses related to the figure of the siren and the spider, both mythical embodiments of femininity. The female body plays a central role here, thought of both as a symbol and as an active agent whose movements have the power to influence world processes. Georgieva reconciles seemingly contradictory female archetypes. In the setting of the big city, namely the artist's hometown of Varna, she traces the path of mother-earth and then the mother of the nation to the poster girl, the pageant girl who is to promote the country with her image. In this sense, she problematizes the situation of the modern woman, who, in addition to new values, contains within herself the stresses and forces formed and manifested for millennia. The video is framed by shots of elevators from the socialist era, referring to nostalgia for lost ideology and a bygone time, but also to a space of uplift and pause - the practice of rituals is a kind of silence in the context of a hectic society of productivity.
Gery Georgieva studied Fine Art/History of Art at Goldsmiths College.Georgieva’s work encompasses video, performance, multimedia installations and occasional musical collaborations (under her stage name Vera Modena).Creating lo-fi assemblages and film sets in her studio for performative to-camera improvisations, she uses the immediacy of her own body as material to consider the construction of authenticity, taste and belonging. DIY glamour and an elaborate layering of references across costume, props and set create an ambiguous cultural vernacular often rooted in pop music, showbiz and traditional folk heritage. Revealing moments that capture the promise of empowerment, often constructed and filtered through multifarious layers of digital appropriation and mainstream manipulation, Georgieva examines how we configure and re-configure our cultural identities.
Otucha Collective
Велизара Караиванова, Агнешка Кухарска, Дорота Михалак, Ола Зелинска
Пърформансът е базиран върху пролетните народни традиции като Лазарките и Рочулките, като възражда песните на предците, за да активира жизнените енергии и да приведе телата ни в съответствие с ритмите на обновлението на природата. Връзката със старите песни и сплитането на гласовете ни учи как да останем в пълно присъствие, докато преминаваме заедно през процесите на трансформация. Маркирането на житейските цикли е една от най-важните функции на ритуалните практики, чиято важност е особено подчертана в ерата на непрекъснатия поток на информация, на който сме изложени. Ритуалът на пеене от своя страна препраща към синхронизираната жива връзка между участниците и усещането за общностност, като служи като своеобразен контрапункт на съвременното отчуждение.
Отуча е полска дума, описваща акт на грижа между две същества. Да дадеш „otucha“ означава да повдигнеш, да обградиш с насърчение и грижа.
Otucha Collective (Велизара Караиванова, Агнешка Кухарска, Дорота Михалак, Ола Зелинска) е вокален ансамбъл, който се интересува от изследването на лечебните и овластяващи качества на човешкия глас в контекста на социалните отношения, изграждането на общности и околната среда. Те работят основно с вокалните традиции на селските райони в Източна Европа, наречени бяло пеене или пеене с отворено гърло, и със соматични практики.Те правят перформативни и публични интервенции, предлагат семинари и организират безопасни пространства за споделяне на опит за дълбоко, трансформиращо единение в колективния звуков поток. Официално са създадени през февруари 2022 г. с първата си публична звукова интервенция в отговор на руското нахлуване в Украйна, като канят тълпата за общо пеене на Зелена Wishnia, песен с произход от Луганска област.Споделят практиките си на различни места, като IMPULS festival für Neue Musik (Halle/Deassau), MarketSouls for Music. Фестивал за улична музика и ритъм на тълпи, настроени за солидарност (Берлин), In.habit.antsfestival (Фелиц, Бранденбург), Flora Pondtemporary (Санкт Флориан, Австрия) и съвместно създаване на проекти Who'd have thought that snow falls - video choir sound installation (Берлин, Подстам, Франкфурт), Treehumana - concert instal-lation (Берлин), Sensing the River - SpreeBerlin+Spore Initiative (Берлин), OderHive (Stolpe/Angermuende).
***
Otucha Collective
Velizara Karaivanova, Agnieszka Kucharska, Dorota Michalak, Ola Zielińska
The performance is based on spring folk traditions such as Lazarki and Rochulki, reviving the songs of the ancestors in order to activate vital energies and align our bodies with the rhythms of nature's renewal. Connecting with the old songs and weaving the voices teaches us how to stay fully present as we move through the processes of transformation together. Marking the cycles of life is one of the vital functions of ritual practices, the importance of which is especially emphasized in the age of the constant flow of information to which we are exposed. The ritual of chanting, in turn, refers to the synchronized living connection between participants and the sense of community, serving as a kind of counterpoint to contemporary alienation.
Otucha is a Polish word describing an act of caring between two beings. To give otucha means to lift up, to surround with encouragement and care.
Otucha Collective (Velizara Karaivanova, Agnieszka Kucharska, Dorota Michalak, Ola Zielińska) is a vocal ensemble which place their interest in exploring healing & empowering qualities of the human voice in the contexts of social relations, community building and environment. They mainly work with vocal traditions of rural areas of Eastern Europe, called white singing or open throat singing and somatic practices.
They do performative and public interventions, offering workshops and holding safe spaces for sharing experience of a deep, transforming togetherness in collective sound flow.
Officially formed in February 2022 with their first public sonic intervention in a response for Russian invasion on Ukraine, inviting the crowd for communal singing of Zelenay Wishnia, a song of origins from Lugansk Area.They shared their practices in various places, such as IMPULS festival für Neue Musik (Halle/Deassau), MarketSouls for Music. A festival for street music and rhythm of crowds attuned with solidarity (Berlin), In.habit.antsfestival (Phelitz, Brandenburg), Flora Pondtemporary (St. Florian, Austria) and co-creating projects Who’d have
thought that snow falls - video choir sound installation (Berlin, Podstam, Frankfurt), Treehumana - concert instal-lation (Berlin), Sensing the River - SpreeBerlin+Spore Initiative (Berlin), OderHive (Stolpe/Angermuende).
София Димова, She is no fool!, 2025
Работата на София Димова се занимава с ритуала на заключените катинари по мостове - практика на ХХ в., особено популярна в града на любовта - Париж, която датира още от Първата Световна Война в Сърбия. Кой би предположил, че ритуал, породен от желанието ни да запечатаме вечната любов, би довел до разруха и какви може да са последствията от това невинно действие?
През 2015 г., парижката община премахва 72 тона катинари от Pont des Arts,
които застрашават моста от срутване. Този наивен акт също е оказал влияние върху замърсяването на околната среда - хилядите ключета от катинарите, които са били захвърляни в река Сена нарушават екосистемата и дори убиват рибите, които ги гълтат по грешка. В резултат, парапетите на мостовете вече са изолирани с плексиглас, а поставянето на катинарите е нелегално.
Основата на работата “She is no fool !” е лист алуминий с гравиран манифест, който
заявява категорично какво не желае художничката в пътя си към себепознанието.
В него Димова засяга въпроси като “Как да обичаме някой друг, ако не изпитваме любов към себе си?” “Как да бъдем съпричастни към другите, ако не сме достигнали до истинската ни същност?” Алуминий се подарява на 10-та година от брак - годишнина, която обичаят в Париж не е доживял.
С работата си художничката отхвърля стереотипите за стремеж към връзка като единствена и абсолютна ценност, налагани на жените, включително като модел на поведение, което се очаква от тях. Тя засяга и романтизираната и често нереалистична представа за връзките, както и факта, че в продължение на столетия патриархални модели на семейни отношения са били стимулирани. “This will be the end of something”, гравирано като послание на един от катинарите, предоставя алтернатива, под формата на свобода.
София Димова (1996) е мултидисциплинарен артист, родена във Варна. Завършила е Академия Минерва (Грьонинген, Нидерландия) със специалност „Изящни Изкуства” през 2019 г. В своята практика София Димова съчетава различни материали и техники, които ѝ помагат да създава взаимовръзка между личните, фундаменталните и социополитическите проблеми, които търсят съдържанието и посланието отвъд класическата естетика.
***
Sofia Dimova, She is no fool!, 2025
Sofia Dimova's work deals with the ritual of padlocks on bridges - a twentieth-century practice, especially popular in the city of love - Paris, which dates back to the First World War in Serbia. Who would have guessed that a ritual born of our desire to seal eternal love would lead to ruin, and what might be the consequences of this innocent act?
In 2015, the Paris municipality removed 72 tons of padlocks from the Pont des Arts, which threatened the bridge from collapse. This naïve act has also led to environmental pollution - the thousands of padlocks that have been dumped into the Seine are disrupting the ecosystem and even killing the fish that swallow them by mistake. As a result, the railings of the bridges are now insulated with plexiglass, and standing padlocks is illegal.
The basis of the work “She is no fool !” is a sheet of aluminum with an engraved manifesto that states categorically what the artist does not want in her journey of self-discovery.
In it, Dimova addresses questions such as “How can we love someone else if we don't feel love for ourselves?” “How can we be empathetic to others if we haven't reached our true selves?” Aluminum is given on the 10th year of marriage, an anniversary that the custom in Paris has not lived to see.
With her work, the artist rejects stereotypes of the pursuit of a relationship as the sole and absolute value imposed on women, including as a model of behavior that is expected of them. She also addresses the romanticized and often unrealistic notion of relationships, and the fact that for centuries patriarchal models of family have been encouraged. “This will be the end of something”, engraved as a message on one of the padlocks, provides an alternative, in the form of freedom.
Sofia Dimova (1996) is a multidisciplinary artist, born in Varna. She graduated from Minerva Academy (Groningen, The Netherlands) with a degree in Fine Arts in 2019. In her practice, Sofia combines different materials and techniques that help her to create an interconnection between personal, fundamental and socio-political issues that seek content and message beyond the classical aesthetics. Since her return to Bulgaria in 2020, Sofia Dimova has had five solo exhibitions and participated in over twenty group exhibitions, including in cities like Munich, Paris, Glasgow, Prague and Pristina.
Джуно Калипсо
Slendertone I, 2015, 101.6 x 66 cm,
Slendertone II, 2015, 101.6 x 66 cm
Eternal Beauty, 2014, 76.2 x 45.7 cm
Работата на Джуно Калипсо се занимава с ритуалите за красота - една от популярните форми на съвременни ритуали. Ритуалите за красота обаче, макар на теория произтичащи от място на грижа, а на практика от натиска върху жените да изглеждат по конкретен начин, не носят социалните характеристики на традиционните обичаи като създаване на общност и колективно лекуване. Напротив, те задълбочават процесите на отчуждение и алиенация, разчитайки на нарцизисма като явление. Нарцисизмът не е особено съвместим с ритуалите, където наблюдаваме освобождаване от аз-а и егото в името на някаква колективна форма на съществуване. Ритуалите за красота поддържат икономиката на продуктивността, в която участниците трябва непрекъснато да се усъвършенстват с цел капитализиране от себе си и в която тялото (дори дигиталното такова) трябва постоянно да създава съдържание. Те стимулират консумацията на нови и нови продукти, устройства и технологии и така - пазара. Същевременно с това, те са универсално припознат метод за почивка и грижа за себе си, особено в контекста на женския опит и ефектът от тях е до голяма степен психологически, а понякога дори благоприятен - лесна рецепта за подобряване на самочувствието.
Резултатът от това противоречие е уловен в работата на Джуно Калипсо. Фотографиите и, тук автопортрети, ни представят жена, практикуваща грижа за себе си през употребата на устройства за отслабване и подмладяване на кожата в домашна обстановка - пространство на комфорт и безопасност. Работата и разгръща привлекателния, мек свят, който индустрията за красота създава и в някакъв смисъл обяснява тяхното обаяние, вместо да ги отхвърля радикално. През бебешко синия интериор и пастелните цветове обаче, прозира сянката на вътрешния свят на жената, практикуваща ритуалите на настоящето - фотографиите на Калипсо по начин, който разчита повече на усещане, отколкото на директни визуални кодове, представят напрежението и самотата на човека в тях. Работата и не гледа пренебрежително на жената вътре - по-скоро, Калипсо търси искреност.
***
Juno Calypso
Slendertone I, 2015, 101.6 x 66 cm,
Slendertone II, 2015, 101.6 x 66 cm
Eternal Beauty, 2014, 76.2 x 45.7 cm
Juno Calypso's work deals with beauty rituals, one of the most popular forms of contemporary rituals. Beauty rituals however, while in theory coming from a place of care, but in reality from the pressure on women to look a certain way, do not carry the social benefits of traditional customs such as creating community and collective healing. On the contrary, they deepen processes of alienation, relying on narcissism as a phenomenon. Narcissism does not work well with rituals, where we observe a liberation from the ego in order to achieve some collective form of existence. Beauty rituals support an economy of productivity in which participants must relentlessly improve in order to capitalise on one self, and in which the body (even the digital one) must constantly create content. They stimulate the consumption of new and new products, devices and technologies and thus the market. At the same time, they are a universally acknowledged method of rest and relaxation, especially within the context of the female experience. Often their effect is purely psychological, and sometimes even beneficial - they serve as an accessible recipe for improving self-esteem.
The result of this contradiction is captured in the work of Juno Calypso. Her photographs, here self-portraits, present us with a woman practicing self-care through the use of weight loss and skin rejuvenation devices in a domestic setting - a space of comfort and safety. Her work unfolds the appealing, soft world created by the beauty industry and, in a sense, explains its allure rather than radically dismissing it. Through the baby-blue interiors and pastel colours, however, creeps the shadow of the inner world of the woman practicing these rituals of the nowness - Calypso's photographs capture the tension and loneliness of the person in them in a way that relies more on feeling than on direct visual codes. Her work does not look down on the woman within - rather it seeks sincerity.
---
︎ Mihail Novakov