Solo show by Strahil Penev
Curated by: Boyana Dzhikova
06.12-04.01.2025
PUNTA Gallery (37, Stefan Stambolov Blvd.)
Curated by: Boyana Dzhikova
06.12-04.01.2025
PUNTA Gallery (37, Stefan Stambolov Blvd.)
Kicking the Mud
Бутам калта
Самостоятелна изложба на Страхил Пенев
Куратор: Аарон Рот
19.12-26.01.2025
Галерия ПУНТА има удоволствието да представи втората изложба на Страхил Пенев, "Бутам калта”. Това ще бъде първата изложба на художника в София - преглед на картините му от тази година.
Бутането на кал е в най-буквалния смисъл на думата това, което е живописта. Маслената боя са малко или много минерали, разтворени в масло - кал. Живописта, въпреки цялата си тайнственост и предполагаем престиж в западния канон на изкуството, в крайна сметка е просто преместване на кал със свински косъм. Картините на Пенев, характеризиращи се със строга цветова палитра и двусмислени, почти криптирани образи, преследват въпроса в сърцето на съвременната живопис- “Какво точно трябва да бъде предмет на съвременната живопис?”. В тази нова серия могат да се открият препратки към класиката и барока, които обаче са рамкирани в пространства, които се противопоставят на тези конвенции. Маслената живопис се оказва в безкраен привиден канон, който дори Клемент Грийнбърг, “бягството” на живописта в Америка и финансирането на изложби от ЦРУ не са в състояние да счупят. Дори обявяването на смъртта на живописта не постига нищо друго, освен да допълни наратива и, отваряйки място за нейното завръщане.
Разговорът за живописта като че ли изисква ексхумация на тази история. Сега тя е медия, която, ако не друго, е на първо място на пазара - в пазарно ориентирани издания се пишат безкрайни статии за това дали сме оставили зомби формализма заради зомби фигуративността. Ефектът от този дискурс е най-вече да предизвиква тревожност у художниците в техните ателиета.
Каква трябва да бъде темата на живописта, когато изглежда, че преживяваме миналия век на висока резолюция?
Един от възможните отговори, според изложбата на Страхил Пенев, е че картините се опитват да се преборят с капана, в който се намираме - този на носталгията. В творбите му откриваме плат, който покрива различни битови предмети - килимче с османска кожа, табуретка, сгъваем стол. На пръв поглед тази тъкан препраща към коприната на Ренесанса и Барока, но острите ѝ гънки разказват друга история. Всъщност платът е хастар, полиуретанова имитация на коприна, която обикновено се използва за подплата на костюми и палта.
Коприната някога е била символ на богатство и власт, а използването ѝ като подплата препраща към елегантността на отминалите времена. Сега имитациите и, като хастара, са отделени от първоначалното си значение, неспособни да поддържат илюзиите за силата, която някога сме им придавали.
Тъй като времената, в които колективно сме си представяли възможни сценарии за бъдещето са отминали, пейзажът на популярните чувства е задушен от миража на миналото. Ако историята е свършила, то и историята на изкуството трябва да е свършила. В нашето постоянно променящо се, но и сякаш безизходно време се появява културният феномен на ремикса - супермаркет от стилове. Най-лесният пример за това са “fit check” видеоклиповете в Tik-Tok - стилът вече не е във връзка със субкултурите и музиката по начина, по който тези неща са били референтни едно към друго съвсем до скоро. Не само че да се обличаш като пънкар не означава, че си пънкар (това винаги е било така), но и означава, че различни елементи от различни субкултури и отправни точки могат да бъдат ремиксирани заедно без да се отчита предполагаемата символична или историческа стойност на който и да е от елементите.
Когато във fit-check видеоклиповете се пита за историческото значение на такива и такива части от облеклото, най-често хората отговарят, че са наясно с тях, но не се съобразяват с това. По този начин работят хастарът и коприната в картините на Страхил Пенев - те са там въпреки познанията на художника за културната им натовареност. Както и при дрехите, изглежда, че и в живописта сме свободни да вземем каквото си искаме. Според някои изследователи на изкуството, най-интересното в картините на Караваджо например е светлината и много често в дискусиите за творчеството му сюжетът им е второстепенен. Именно тези полета от плат може би са най-приятната част за рисуване; класическата символика на коприната минава през ролките на пресата и от там излиза под формата на хастар. Той от своя страна пада върху предмети в тихи пространства, отделени от времето, докато основното действие се развива някъде другаде, извън кадъра.
Творбите на Пенев се опитват да разрешат въпроса за това какъв трябва да бъде предметът на съвременната живопис, въпреки че привидно изглеждат “класически”. В някакъв смисъл те следват логиката на ремикса. Символът на коприната, както се открива в хастара, е сянка на това, което някога е бил. Платът е там просто по причината, поради която художникът и художниците преди него са го рисували - защото е удоволствие да избутваш калта по този начин и в тези форми.
Проектът се осъществява с подкрепата на Министерството на Културата.
___
Punta is pleased to announce the gallery’s second exhibition of Strahil Penev, « Kicking the Mud ». This will be the artist's first show in Sofia. Pushing mud is a survey of the artist's paintings from this year.Pushing mud is in the most literal sense what painting is. Oil paint is more or less minerals suspended in oil - mud. Painting, despite all of its mystery and its supposed prestige within the western centric canon of art, is in the end just moving mud around with hog hair.Penev's paintings, characterised by their austere colour palette and ambiguous verging on the cryptic imagery, pursue a question at the heart of contemporary painting - what exactly should be the subject of contemporary painting. In this new work, references to classical and baroque can be gleaned, but contained and framed within spaces that defy these conventions. Oil painting finds itself in the infinite seeming cannon that even Clement Greenberg, an “escape” to America and CIA funding were unable to precipitate a transgression from its own history. Even its presumed death did little other than add this to the narrative, making a place for its return. To have a conversation about painting seems to require exhuming this history. It now sits as a medium that is, if anything, first in the market - endless articles are written in market focused publications about whether we have left zombie formalism for zombie figuration. This does little other than induce anxiety for the artists in their studios. What should the subject for painting be when we seem to be reliving the last century in high definition?
These paintings attempt in this sense to grapple with this trap that we find ourselves in - the trap of nostalgia. We find across the works a fabric that covers various domestic objects, an ottoman rug, a footstool, a foldable chair. This fabric at first seems to reference silks of the renaissance and baroque, but it's sharp folds tell a different story. The fabric is in fact rayon, a polyurethane imitation of the silk typically used to line suits and coats. The silk that was once a symbol of unimaginable wealth and power and it's use as a lining denoting a certain elegance of times passed. Now the symbols of silk, via rayon, being detached from it's original signifier, loses it's illusions to what power we once gave it. As our visions of the future have fluttered away, the landscape of popular sentiment has been strangled by a mirage of the past. If history has ended then art history must have ended too.
In our constantly changing but also seemingly futureless time the cultural phenomenon of Remix has emerged, a provable supermarket of styles. The easiest way to explain it is through watching Tik-Tok fit videos - style is no longer in a relationship with subcultures and music in the way it once appeared to be. Not only does dressing like a punk does not have to mean you're a punk (this has always been the case), it means that different pieces from different subcultures and reference points can be remixed together with no regard for the assumed symbolic or historical value of any of the pieces.When asked in the fit videos of the historical significance of such and such pieces of clothing, more often than not people respond that they are aware, but have no regard for it. In this way the rayon/silk works - it is there despite the awareness of Penev. As in clothing, it seems that in painting too we are free to take as we please. Supposedly the most interesting thing about the paintings of Caravaggio is the light and very often in discussions of them the subject is secondary. It may be that the most pleasurable part of painting are these fields of fabric, this very classical symbol is pressed though and rolls out as rayon on top of objects in quiet spaces separated from time where the high drama has taken place proverbially off screen.
The work of Penev attempts to reconcile the question of what the subject of contemporary painting should be though their deceptive traditionally. Despite this appearance they follow the logic of remix. The symbol of silk, as found in rayon, is a husk of what it once was. The fabric is there simply for the reason that the artist and artists before him have painted it - because it is a pleasure to push the mud in this way and into these forms. In this the work is pertinent and contemporary, helping us without pretending to provide an answer on what should be the subject of painting in our time.
With the financial support of the Ministry of Culture.