06.03.-07.04.2024
Opening: 06.03, 18:00
POSTA SPACE&PUNTA GALLERY
Opening: 06.03, 18:00
POSTA SPACE&PUNTA GALLERY
Nobody Can Give You What I Can Promise
Solo exhibition by Veronika Desova
"Nobody Can Give You What I Can Promise" is the first exhibition by the artist and architect Veronika Desova (b. Varna, 1994, based in Glasgow, Scotland) at PUNTA and POSTA gallery. Her work includes a series of photographs documenting the destruction of the Red Road modernist residential towers in Glasgow on the 11th October 2015 and a site-specific scrap metal installation.
The Red Road high rise scheme was built in the East End of Glasgow in 1968. The towers are part of a series of ambitious housing projects designed in line with the vision of modernism from the beginning of the 20th century, which disregarded the traditional building principles in favour of utilitarianism. In the field of urban planning, however, many such projects have proven to be ineffective and have ended up prematurely demolished. The reasons for this lie in their often inherently flawed urban design planning policy - the creation of large-scale residential complexes often emerge without additional infrastructure to serve the social needs of the local community, such as cultural centres, places for entertainment and recreation, which inevitably leads to social decline. Eventually, Red Road became an epicentre of crime and violence and instead of "solving" the deepening societal issues (characteristic for the big city) through its design, it deepened it. In this sense, the project has been criticised as a "modernist fetish and vanity project of the architect Burton".
Desova's photographs documenting the demolition of the towers are juxtaposed with a large-scale sculpture suspended from the ceiling of the gallery. The piece consists of twenty four square plates cut from scrap metal and connected to each other with cross-shaped modular elements.
The metal pieces are marked by the history of their previous use. The surface of the plates, scratched and rusted, when removed from their original context of decay, look like a beautiful, complex and almost organic pattern. The arrangement of the elements is reminiscent of a hand-stitched quilt or a rug. The connecting modular elements are similar to a rough seam, are an abstraction of the profile column section of Neue National Galerie in Berlin, designed by the architect Mies van der Rohe - for the elements’ ubiquitous status of recognisable modernist elements.
Desova's works are metaphorically situated on both sides of a timeline whose mutual border is Modernity. The photographic series turns us into spectators of the collapse of (the utopian idea of) Modernity, akin to the people in Desova's series who have gathered to watch the destruction of Red Road. The sculpture, on the other hand, is a symbolic gesture of the act of re-building from the ruins of what once was, after the dust has already settled. It is as if there has been an event, an end, and in a post-apocalyptic world, someone is building a home from the remains of a previous existence. Capturing the demolition of the residential towers that have proven to be inefficient on one hand, and creating a scrap metal structure on the other, as a symbolic gesture of building from the ruins of what once was, the exhibition creates a temporal pattern that lurches between an unrealised future and a present that is dealing with its consequences.
Through collecting and assembling these metal elements through traditional artisan work techniques, Desova's work is an attempt to "remove" the consequences of the industrial revolution. Of course, this is not possible. All bridges to the pre-modern past have long been burned, and the nostalgic idea of existing in societies fuelled by agriculture and artisanal labour exists only as a fetishised fringe of modernity, inhabited by digital nomads and hippies. Even if the end of the world is not what we expected, we will have to continue to live in it somehow.
The project is realised with the financial support of the Bulgarian National Fund "Culture", program "Creating".
_____
Никой няма да ти даде това, което мога да обещая"
11.05-08.06 2024
самостоятелна изложба на Вероника Десова куратор Викенти Комитски
Никой няма да ти даде това, което мога да обещая" е първата изложба на художничката и архитект Вероника Десова (р. Варна, 1994, базирана в Глазгоу, Шотландия) в галерия ПУНТА и ПОСТА. Изложбата включва серия от фотографии, документиращи разрушаването на модернистичните жилищни кули „Ред Роуд" в Глазгоу на 11ти октомври 2015 и сайт-спесифик инсталация от скрап.
Жилищните кули Ред Роуд в Глазгоу са издигнати през 1968г. Те са част от редица амбициозни жилищни проекти, построени според визията на модернистите архитекти от началото на ХХ в., които преустановяват традиционните принципи на строеж в полза на утилитарността. В сферата на градското планиране обаче, много подобни проекти се оказват неефективни и в крайна сметка биват преждевременно сьбаряни. Причините за това се сьдьржат в изначално опорочената им градоустройствена политика - създаването на мащабни жилищни комплекси без допълнителна инфракструктура, която да обслужва социалните нужди на определена общност, като например културни центрове, места за развлечение и отдих, води до упадьк. В крайна сметка Ред Роуд става центор на престьпност и вместо да "разреши" сществуващия социалнен проблем, характерен за големия град, го задълбочава. В този смисьл, проектьт е критикуван като "модернистичен фетиш и суетен проект на архитекта Бъртьн".
Фотографиите на Десова, документиращи разрушаването на кулите, са споставени с мащабна склуптура, окачена на тавана на галерията. Творбата се състои от квадратни плочи, изрязани от скрап метал, и сворзани помежду си с хиксовидни модулни елементи.
Металните парчета са белязани от историята на предишната им употреба. Повърхността на плочите, надраскани и рождясали, сега изглеждат като красив и сложен десен, почти органичен. По подредбата на елементите творбата напомня на ръчно ушито одеяло или черга. Държащите планки, подобни на груб шев, са колонен елемент, който е част от интериора на Neue National Galerie в Берлин, проектирана от архитекта Мис ван дер Рое - тези елементи са се преворнали в разпознаваем конструктивен елемент, символ на модернизма.
Творбите на Десова са ситуирани от двете страни на времева линия, чиято граница е именно Модерността. Фотографската серия ни преврьща в зрители на колапса на (утопичната идея за) Модерността, подобно на хората в серията на Десова, сбрали се да гледат разрушаването на Ред Роуд. Скулптурата, от друга страна, е символичен жест на изграждане от руините на това, което някога е било, след като прахта е вече слегнала. Сякаш е настьпилo сьбитие, край, и в един постапокалиптичен свят някои строи дом от останките на предишно съществуване. Улавяйки разрушаването на социалните жилищни сгради, доказали се неефективни от една страна и създавайки структура от скрап метал от друга, като символичен жест на изграждане от руините на това, което някога е било, изложбата създава времеви модел, лавиращ между едно нереализирано бъдеще и настояще, боравещо с последствията му.
Сьбирайки и сглобявайки тези метални елементи през традиционно занаятчийска техника на работа, творбата на Десова е своеобразен опит да "премахне" последиците от индустриалната революция. Разбира се, това не е възможно. Всички мостове към предмодерното минало отдавна са изгорели, а носталгичната идея за сществуване в общества, захранвани от земеделие и занаятчийски труд, сьществува само като фетишизирана периферия на съвремието, обитавана от дигитални номади и хипита. Дори краят на света да не е това, което сме очаквали, ще трябва да продължим да живеем в него някак.
Проектьт се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура", програма "Създаване".